Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]

-      Мел, заеми се с дрехите на Колфакс. Амелия, би ли му помогнала?

Сакс кимна с престорена услужливост. Райм си даде смет­ка, че това още повече го вбесява.

По нареждане на техника тя си сложи гумени ръкавици, внимателно разгъна дрехите и прокара по тях четка от конс­ки косми над голям чист лист хартия. Върху листа нападаха малки частички. Купър ги вдигна с помощта на леплива лен­та и ги постави на микроскопа.

-      Няма много неща - обяви той. - Парата е заличила по-голямата част от следите. Виждам малко почва. Не е дос­татъчно за плътностен градиент. Чакай... Чудесно. Има две нишки. Погледни ги само...

„Как да ги погледна, като не мога да стана?“ - помисли си ядосано Райм.

-      Тъмносини, полиакриламид и вълна, доколкото виждам. Не са достатъчно груби, за да са от килим. Значи са от дреха.

-      В тази жега надали ще носи дебели чорапи или пуло­вер. Сигурно са от маска за ски.

-      И аз така смятам.

-      Значи - започна да размишлява Райм, - сериозно е решил да ни даде шанс да спасим жертвите. Ако беше твър­до решен да ги убива, нямаше да има значение дали ще му видят лицето, или не.

-      Освен това явно мръсникът смята да се измъкне - добави Селито. - Със сигурност не е решил да се самоубива. Така ще си спечели позиции за преговори, ако държи залож­ници, когато го хванем.

-      Ама че оптимизъм, Лон.

На вратата се позвъни. Том отвори и след малко в ста­ята влезе Джим Полинг, разрошен и омърлушен. Нямаше как да изглежда по друг начин, след като допреди малко бе разпъван между пресконференции, кабинета на кмета и главното управление на полицията.

-      Тежко ѝ на рибата - пошегува се Селито.

После обясни на Райм:

-      Джими е истински рибар. Сам си лови стръвта, ходи за риба сам. Аз съм по шумните компании и изкуствените мухи.

-      Първо ще хванем този мръсник, а после ще мислим за рибата - отвърна Полинг, като си наливаше кафе от каната, оставена от Том на прозореца.

Погледна навън и примигна от изненада: две едри птици го гледаха любопитно. Обърна се към Райм и му обясни, че заради убийствата се е наложило да отложи едно ходене за риба във Вермънт. Райм никога не се беше занимавал с ри­болов - никога не бе имал време, нито желание за някакви хобита, - но сега искрено завиждаше на Полинг. Представи си спокойствието на водата. Риболовът е чудесно занимание за самотници. Спортовете за инвалиди са винаги свързани с някаква надпревара. С желание да докажеш нещо на света... и на себе си. Баскетбол с инвалидни колички, тенис, бягане. Райм реши, че ако се заеме с някой спорт, той ще е риболо­вът. Въпреки че да хвърляш въдица с един-единствен пръст, вероятно надхвърля възможностите на съвременната техни­ка.