Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
следобед, както беше обявено на таблото на Ярославский вокзал, докато Томаш и Надежда се
настаняваха в луксозното купе по средата на спалния вагон.
Влакът вече набираше скорост, когато прибраха куфара и огледаха купето. Беше приятно, с две места,
малко, но добре обзаведено, с перфектно изгладени чаршафи на леглата, подканящо повдигнати от
единия край с изправени възглавници. По средата имаше масичка, долепена до голям прозорец, укра сен
с пурпурна завеса. Купето беше облицовано в дърво и бе ше доста по-уютно, отколкото Томаш си
представяше. Леглата го изпълниха с някои помисли - беше му ясно, че това прекрасно купе щеше да се
превърне в любовно гнездо, но когато, изпълнен с желание, понечи да я притегли до койките, тя из върна
глава и се възпротиви.
- Не сега, Томик - каза рускинята, хвърляйки поглед към вратата. - Всеки момент ще дойде
проводник2 .
- Кой?
- Проводник.
Появи се жена на средна възраст с изморен вид. Тя им даде кърпите в запечатани найлонови пликове,
получи малък бакшиш и преди да си тръгне, каза, че ако имат нужда от нещо, могат да я намерят в
купето отпред, в началото на влака, като обеща да поддържа вагона чист по време на цялото пътуване.
Rossio (порт.) - един от най-красивите площади в Лисабон, където се намира не по-малко известната гара Росио,
чиято архитектура в стил „мануелино― е задължителна спирка за туристите. - Б. пр.
Кондуктор (рус.). - Б. пр.
Когато останаха насаме, двамата решиха да направят оглед на вагона. Минаха през коридора и
установиха, че половината от купетата на спалния вагон са заети. Почти всички пътници в първа класа
бяха туристи. Имаше няколко западняци, пръснати из десетината купета на вагона, но по-голямата част
от пътуващите бяха азиатци.
- Японци - поясни Надежда. - Отиват във Влад ивосток.
Тоалетните се намираха в дъното на коридора, по една във всеки край, и изглеждаха чисти; имаше
тоалетна чиния и мивка с алуминиево канче.
Натъкнаха се на самовар, в който бълбукаше вряла вода за чай или кафе.
Прехвърлиха се във следващия вагон и откриха снекбар, но при вида на храната, изложена на бара -
мазни сандвичи и пирожки със съмнителен вид, плюс воднисти супи, - и на двамата им се догади.
- Няма да е лесно - заключ и той мрач но.
Излязоха от вагона без желание да изследват съмнителните лабиринти на железопътната гастрономия.
Предпочетоха да проучат останалата част от Транссибирския експрес и минаха през вагоните с купета
втора класа, преди да се върнат в своето купе.
ТРИ ЧАСА ПО-КЪСНО ИЗ ВАГОНА СЕ РАЗНЕСЕ ГЛАС, който оповест и нещо на рус ки. Вед нага след това влакът
започна да забавя ход.
- Какво става? - попита Томаш.
- Приближаваме Владим ир - обясни Надежда. - Нали имаш пари?
Историкът отвори портфейла и й подаде няколко стогачки.
- Защо са ти пари?
- Хареса ли т и храната във вагон-ресторанта?
Томаш отговори с красноречива гримаса.
Тя се изправи и се взря в светлините навън.
- Ще останем тук двайсетина м инут и - обясни Надежда. - Имаме достатъчно време да слезем и да си
купим нещо за вечеря.
Минаваше осем вечерта и гара Владимир беше студена и негостолюбива. Отправиха се към един
павилион, обслужван от възрастна бабушка, и си купиха два шашлика и няколко домашни пирожки,
сладки хворост за десерт, плюс две бири Балтика. Канеха се вече да се връщат в спалния вагон с
храната, поставена в найлонови пликове, когато чуха разгоре щен разговор на перона. Огледаха се и
видяха трима мъже в униформа, които спореха с един японски турист, проверяваха документите му и се
взираха във фотоапарата на врата му. Явно нещо не беше се понравило на полицаите, защото миг след
това те дръпнаха туриста за ръката и го поведоха към гарата.
- Какво е станало? - поиска да узнае порт угалецът.
- Ще трябва да плат и глоба.
- О! И защо?
- Снимал е стар вагон, в койт о живеят скит ници.
- И какво от това?
Надежда постави крак на стъпалото и се качи във влака.
- Полицията не харесва тези неща - каза равнод ушно. - Представя зле страната.
Сложиха храната на масата и вечеряха като да си бяха вкъ щи - купето, с целия си хотелски лукс, се
беше превърнало в техен дом. Когато приключиха с вечерята, Надежда остана да подрежда, а Томаш