Седмият печат

Томаш се засмя от удоволствие.

- Не, нищо подобно. Историк съм.

Надежда отвори очи от изненада.

- Историк ли? Какъв б изнес би могъл да доведе един исто рик в Мос ква?

- Дойдох да се срещна с един човек.

Лицето на рускинята се отпусна в изкусителна усмивка и в погледа и проблесна предизвикателство.

- Надявам се с мен - каза тя.

- Не, не с вас.

- Колко жалко...

Томаш насочи пръст към нея.

- Но се надявам да го открия чрез вас.

Надежда се изправи и застана нащрек.

- Какво искате да кажете?

- Казвам се Томаш Нороня и д ойдох от Лисабон да се видя с един приятел. Този мой приятел м и каза

да дойда тук и да се срещна с вас.

Танцьорката присви очи, претегляйки казаното от него.

- Дошли сте от Лисабон?

- Да.

- И как се казва този ваш приятел?

- Филипе Мадурейра. Изпрат и м и имейл, с който м и каза да дойда т ук, в Москва, и да ви потърся в

Night Flight.

Надежда се усмихна поуспокоена.

- А, знач и вие сте приятелят на Филка - д осети се тя, наричайки Филипе с галенот о му име на руски. -

Защо не казахте веднага?

- Всъщност казах ви веднага щом м и се удаде случай да го направя.

Рускинята го изгледа преценяващо.

- Хм... Филка не ми каза, че сте толкова интересен.

Томаш се изчерви.

- О, благодаря.

Тя се наведе и прокара ръка по тъмния костюм, сякаш го галеше.

- И сте дошъл изтупан. Пом ислих ви за клиент.

- И в известен см исъл съм, нали? - Томаш се огледа наоколо. - Тази вечер съм клиент на Night Flight.

- До, но си пом ислих, че сте клие нт като другите. - Махна към съседната маса. - Като онези там.

Виждате ли онзи тип?

Томаш се обърна и видя един мъж на няколко метра разстояние, широкоплещест, с руса, късо

подстригана коса и елегантен италиански костюм, който разговаряше с три млади и много красиви жени

с бляскава пищна хубост.

- Да, виждам го.

Надежда сниши глас.

- Това е Игор Безхлебов. - Огледа се наоколо, за да се убе ди, че никой не м оже да чуе разговора им. -

Той е от солнцевские .

- Какво е това?

- Мафията - поясни тя.

Томаш отново погледна мъжа.

- Мафия? Мафиот ли е?

- Дрога и прост итуция - обясни танцьорката. - Онези момичета работят за него.

Португалецът остана загледан в тях като омагьосан. Двете момичета бяха руси, високи и стройни,

третата беше екзотична европейско-азиатска смесица със зелени бадемови очи и черна мека лъскава

коса. Всички носеха тесни дрехи с щедри деколтета, които подчертаваха изваяните им форми.

- Откъде знаете това?

Надежда сви рамене.

- Преди и аз работех за него.

- Вие?

- Да, разбира се - каза рускинята равнодушно. - Всички тук работят за някого. - Стана и му ким на да я

последва. - Ела.

- Аз ли? Къде отиваме?

- Нали си приятел на Филка?

- Да.

- Това м и е достатъчно. Не ми трябва да знам нищо повече. Но ти все пак си късметлия.

- Така ли? Защо?

- Защото м и харесваш. - Повика го с пръст, сякаш и беше домашен любимец. - Ела.

Португалецът нерешително се надигна от мястото си.