Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
площад, чийто покрив беше покрит с внушително стъклено съоръжение, наподобяващо елегантен
парник. Минаха през безброй магазини, предлагащи стоки със западни марки, по сводести коридори с
балюстради от ковано желязо и малко преди напълно да им призлее, седнаха на една маса в приятно
кафене с парижка атмосфера.
- Няма ли да ходиш на раб ота? - попита Томаш, след като си поръчаха Бьоф Строганов и две бири.
- Вече се обадих сутринта и им казах, че ми се налага да отсъствам една седмица.
- Няма ли да те уволнят?
- Не, има други мом ичета, които ще ме заместят.
Историкът прокара ръка по косата, набирайки смелост да продължи нататък с въпросите си.
- Как стигна до Night Flight?
- Чрез приятел на мой приятел. З наеш как стават тия неща...
- Плащат ти, за да танцуваш по top less?
- Не се оплаквам.
Томаш забарабани с пръсти по масата.
- И не вършиш нищо друго?
- В какъв смисъл?
- Ами спиш ли с някой от... от клиент ите?
Надежда сви рамене.
- Понякога.
Португалецът се поколеба, преди да зададе следващия въпрос.
- Плащат ли т и?
Рускинята впери сините си очи в неговите и едва сдържа раздразнението си.
- Ну йооо! Какво те интересува това?
- Ни най-малко - побърза да каже смутено. Пое дълб око въздух и добави: - Всъщност интересува ме.
Бих искал да знам.
- Защо?
- Ами... спах с теб, нали? Искам да знам тези неща.
- Да не би да съм ти взела някакви пари?
- Не, разбира се, че не.
- Тогава? Какъв е проблемът?
- Бих искал да знам - настоя той.
Надежда отклони поглед и се загледа в светлината, струяща през вратата на кафенето.
- Да, плащат.
Телешко филе със сос от гъби и сметана. - Б. р.
Настана тишина.
- Колко?
- Триста долара на час, хиляда за нощ. - От ново впери поглед в него. Оч ите и искряха. - Сега доволен
ли си?
Томаш прехапа устни.
- Защо го правиш?
Рускинята сви рамене.
- Заради парите.
- Толкова ли са ти нужни?
- Трябват ми пари, за да живея доб ре и да уча. Не искам да мия чинии.
- О, така ли? Още ли уч иш?
- Разбира се, в университета. Уча денем, работя нощем.
- Какво учиш?
- Климатология.
- И смяташ да ставаш метеоролог?
- Да. Послед на година съм.
Сервитьорът донесе бирите и Бьоф Строганов. Двамата веднага се заеха с бифтеците, поднесени с
каша от елда и черен хляб. Разговорът за живота на Надежда бе нагнетил атмосфе рата и Томаш усети, че
негов дълг беше да я разведри, след като той самият бе причината диалогът да зацикли.
- Как се запозна с Филипе? - попита, след като вече беше преполовил ч инията.
- Във факултета.
- Тук, в Москва? Той е преподавал в университета?
- Не, познаваше се с някои от преподавателите и те го дове доха.
- А, да. Ho какво е правил тук?
- Някакъв специален проект, межд ународен. Имаше нужда от хора, които да работят по проекта и
един преподавател ме извика и ме представи. Току-що бях постъпила във факултета и веднага се хванах
за тази възможност.
- Започ нала си да работ иш заедно с Филипе?
- Да, той ме изпрат и в Сиб ир през лятото.
- В Сибир ли? Защо?
- За метеорологич ни изследвания. Свързани с проекта.
- Какво все пак представлява този проект?
Надежда въздъхна.
- Не ми се говори за това.
Погледна часовника си и възкликна:
- О, вече е четири часът! По-добре да вървим.
Португалецът изпи бирата на екс и махна към сервитьора за сметката.
- Все още не си м и казала къде от иваме - отбеляза той, докато сервитьорът пишеше сметката.
- Ярославский вокзал.
- Къде е това?
- Железопътна гара тук, в Москва.
- Ще хванем влака, така ли?
- Да.
Сервитьорът му връч и сметката и Томаш му подаде рублите.
- Но къде от иваме?
Надежда извади от чантичката си плика, който пиколото от хотела и беше връчил тази сутрин, и го
отвори, показвайки два билета.
- Ще трябва да платиш хиляда и триста долара за тях. Мес та в спалния вагон. - Помириса билетите,
сякаш имаха отличителен аромат. - Първа класа.
- Но къде от иваме?
- Ще хванем Россия 2, на Ярославский, в пет и четвърт.
- Росио ?
- Россия, номер две. Сега разбра ли?
- Не.
Надежда върна билетите в плика, прибра го в чантичката си, изправи се и грабна пътната чанта, готова
за тръгване.
- Това е Транссибирската магистрала, глупчо.
XIV
СИНИТЕ И ЧЕРВЕНИТЕ ВАГ ОНИ НА ТРАНССИБИРСКИЯ ЕКСПРЕС се понесоха на пред в пет и шестнадесет минути