Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
- Къде ще ходим?
- Ще се махнем от хотела.
УТРОТ О ВЕЧЕ ПРЕВАЛЯШЕ, КОГАТ О ПРИКЛЮЧИХА СЪС СМЕТ КАТ А И на пус наха хотела. Надежда му обяс ни, че
разполагат с цял следобед и могат да се поразходят. Куфарът на Томаш беше на колелца, поради което
той изобщо не се колеба.
- Мога ли да видя Кремъл?
Придвижиха се до най-близката метростанция, Белоруская, и Томаш ахна, докато слизаха по стълбите.
В никое метро досега не беше виждал такъв лукс, приличаше на подземен дворец c богато декорираните
си стени и атриума, покрит с мозайка, пресъздаваща пасторални сце ни. Взеха си билети от автомата и
поеха по просторния коридор, елегантен и с широко отворени сводове, осветени от зеленикавото сияние
на полилеите.
- Значи т ова е вашето метро?
- Да. Хубаво е, нали?
Томаш се разсмя.
- Прилича на петзвезден хотел.
- Люб имата ми станция е Парк Култури - каза тя. - Има мраморни медальони с фигури на хора, които
карат кънки, четат или танцуват. Фантастично е. - Посочи пода, по който кра чеха. - Виждаш ли това?
Португалецът разгледа настилката.
- Да-
- Пресъздава типичен килим от Беларус. Затова и станция та се казва Белоруская.
След десетина минути стигнаха до станция Боровицкая, излязоха на улицата и се озоваха в центъра на
града.
Минаха покрай висока тухлена стена и стигнаха до открито пространство - огромен площад, който
Томаш разпозна тутакси от снимките.
- Това е Красная площадь - оповести Надежда.
- О! - възкликна той изненадан. - Пом ислих, че е Червеният площад.
Рускинята го изгледа насмешливо.
- Ами да - възкликна тя. - Красная площадь е Червеният площад.
- Така си и пом ислих. Но защо го наричате Червения площад? След като комунизмът си от иде,
логично би било да му смените името, нали?
- Името му няма нищо об що с комунизма.
- Как така? Това е Червеният площад , а доколкото знам , червеният цвят е символ на комуниз ма.
- Просто съвпадение, Том ик - поясни тя. - Красная площадь носи името си още от царско време.
Красная идва от думата красний, която първоначално означавала хубав, а впоследствие придобила и
допълнителното значение – червен.
Очите на Томаш не можеха да се откъснат от величествения паметник в отсрещния край на площада,
точно какъвто го познаваше от безбройните картички. Беше внушителна сграда, над която се издигаха
прекрасни кули, завършващи с куполи във формата на луковици, боядисани в различни цветове . Прили-
чаше на палат от хиляда и една нощ, играчка с огромни размери. Нямаше никакво съмнение: това беше
символът на Москва.
- По дяволите - възкликна, пленен от великолепиет о на приказната архитектура. — Кремъл.
Надежда се засмя.
- Не, Том ик. Това не е Кремъл.
- Моля?
- Това е катедралата „Свет и Василий―.
- Но... винаги са м и казвали, че това е Кремъл...
- Всички турист и бъркат, не се притеснявай. - Махна към зидовете вдясно, коит о бяха заобиколили
след излизането си от метрото. - Ето това е Кремъл.
Томаш обърна поглед към стените с тухлен цвят, отначало стъписан, а после недоумяващ.
- Шегуваш ли се?
- Кълна се, т ова е Кремъл. - Посочи една сграда пред зидовете. - Ето там, от пред, е мавзолеят на
Ленин, където ходеше и Сталин, и Брежнев, и всички като тях, когато имаше военни паради тук, на
Червения площад. Зад зидовете се намира Кре мъл.
- Не може да бъде.
- Сериозно. Кремъл идва от кремль, което означава крепост. Това са крепостните стени, пост роени по
царско разпореждане. - Посочи сградите отвъд стените. - Кремъл е администра тивен център, който
включва дворци, градини и дори църкви. - Махна към златните кубета, блеснали в далечината. - А виж-
даш ли онова там? Това са кубетата на катедралата „Успение Богородично―, построена точно по средата
на комплекса.
Разочарован, Томаш не пожела да посети Кремъл. Предпочете да завлече куфара си до
зашеметяващата катедрала „Све ти Василий― и остана прехласнат да я съзерцава. За него този прекрасен
паметник щеше завинаги да си остане Кремъл, каквато и да бе истината. Обходиха всички параклиси и
някъде към три следобед, прималели от умора и глад, решиха да прик лючат с визитата.
НАДЕЖДА ГО ЗАВЕДЕ В Государственньш универсалънъш магазин - голяма постройка на Черве ния