Седмият печат

сок, димящ чайник и панерче с черен хляб.

- Поръчах да ни сервират закуската в стаята - обясни тя, прибирайки в портфейла си плика, който

камериерът и беше дал.

Служителят подреди храната на масата и веднага се оттегли. Томаш облече хотелския халат и седна на

масата, съзерцавайки яденето.

- Гладен съм като вълк - съоб щи той и посоч и ч иниите. - Какво е това?

Надежда си взе една пирожка.

- Пирожки. Правят се с месо и зеле или със сирене.

Португалецът посочи след това към нещо, което му приличаше на топка от месо.

- А това?

- Кулебяка. Тесто със сьомга, яйце, ориз и гъб и. - Отви кошничка със сладки. - Но м ожеш да

предпочетеш ватрушки с кашкавал или вареники със сладко. - Отхапа от пирожката в ръката си. -

Опитай, вкусно е.

Томаш посегна към храната, раздвоен между недоверието и любопитството. Нищо не знаеше за

руската кухня и всичко това беше ново за него. Първите хапки не му се сториха никак зле, но не знаеше

дали да го отдаде на качеството на ястията или на глада, който се изостряше при всяко негово пътуване

в чужбина.

- Надежда - каза той, докато се бореше с парче кулебяка. - Обясни ми, моля те...

- Надя - прекъсна го рускинята.

Томаш я погледна объркан.

- Не се ли казваш Надежда?

- Разбира се, но е много дълго и прекалено официално, не м ислиш ли? В руския всич ки Надежди са

Нади.

- Така ли? А Томаш?

- Томаш ли? Може да стане Том ик.

- Хм... харесва ми.

- Надя и Том ик.

Двамата се разсмяха едновременно. На Томаш това му проз вуча като Бони и Клайд, но нищо не каза.

Вгледа се в Надя и почти се разтопи пред нейната хубост на дива котка. Притежаваше онази типична

славянска смесица на топло и студено, едновременно близка и далечна. Не знаеше нищо за нея, освен

факта, че е танцьорка в най-големия нощен клуб на Москва. И беше единствената му връзка с Филипе.

- Надя - подхвана от ново Томаш, - обясни м и, моля те, как да намеря моя приятел Филипе. Той е

говорил с теб, нали?

- Да, Филка ме предупреди, че ще се свържат с мен в Night Flight.

- И сега? Как да стигна до него?

Надежда дръпна чантичката си и извади плика, който малко преди това беше прибрала.

- Чрез това - каза тя, размахвайки пощенския плик. - Изпрат их пиколото на покупки, докато спеше.

- Какво е това?

Рускинята поклати глава.

- Извинявай, Том ик, но не мога да ти кажа сега. Нареждане на Филка.

Томаш се загледа заинтригуван в плика.

- Какво му е специалното?

- Това тук може да ти разкрие настоящето местопреб ивава не на Филка. Когато му дойде времето, ще

го научиш.

- И за какво е цялата тази тайнственост?

- Защото адресът на Филка е тайна.

- Но защо? - продължи да настоява той.

- Е, това самият т ой ще трябва да т и обясни. - Прибра от ново плика в чант ичката и ким на с глава към

куфара на Томаш, отворен на пода. - И си приготви куфара, след като се нахра ниш.