Тайна с цвят на праскова
- Автор: Аллен Сара Эдисон
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Тайна с цвят на праскова». Краткое содержание книги:
— Защо се е страхувала и срамувала? — попита Уила.
— Там горе не се е разгаряла любовна история — каза Агата. — Тъкър я изнасилил. Това била една от причините да поиска да се премести в имението. Да се докопа до нея.
Младите жени притихнаха. Количката с вечерята наближаваше.
— Когато най-сетне събра смелост да ми каже, че е бременна, ме хвана такъв яд! Тя беше най-добрата ми приятелка и толкова пъти се бе опитвала да ми отвори очите за истината! Аз обаче позволих на ревността да застане помежду ни. Можех да го спра. Можех да сложа край на всичко.
— Значи го уби заради това, което й е сторил — обади се Пакстън.
— Не. Убих го, защото нямаше да спре. Измъчваше я. Ударих го с тиган по главата.
— Тиганът, който беше заровен с него — вметна Уила.
— Да.
— Никой ли не разбра? — попита Пакстън. — Сама ли го погреба под прасковата?
— Джорджи знаеше. Заедно го погребахме. И тогава там нямаше праскова. Поникна по-късно.
Някой потропа по вратата.
— Той все повтаряше, че във вените му тече нектар от праскови.
— Нося ви вечерята, госпожо Осгуд — каза момичето от столовата.
— Вървете си — каза Агата. — Искам да се нахраня.
— Но… — възрази Пакстън.
— Ако ви интересува още нещо, елате пак. Историята витае тук от седемдесет и пет години. Няма къде да избяга.
Чу как младите жени излизат тихо. Хареса й, че са заедно. Почувства се обнадеждена.
— Не ни подценявай. Направи го веднъж и гледай докъде стигна — заяви тя на Тъкър.
— Какво казахте, госпожо Осгуд? — попита момичето, тикайки количката към нея.
— Нищо. Оставете ме да се нахраня — нареди Агата и след миг добави: — И двамата.
Единайсета глава
Любовна отвара
Европейски балетни трупи, африкански инструментални групи, китайски танцьори — все едно. Всяка година Дамският клуб избираше някоя неизвестна чуждестранна група и я спонсорираше за турне в Америка. В замяна му се отблагодаряваха с частен концерт. Той винаги бележеше кулминацията на летния социален сезон — с изключение на този. През този сезон всички говореха за юбилейното празненство — за ужас на Мойра Кинли, чийто ред беше да домакинства на концерта.
Дотогава оставаше едва седмица и Мойра разбираше срещу какво се изправя. Ала умът й сечеше. Беше комбинативна. И най-вече беше южнячка. Затова реши да подчертае разликата и да покани гостите по обяд, а не вечерта. Освен това успя да осигури Клеър Уейвърли за главен готвач. Всички искаха Клеър Уейвърли от съседния студентски град Баскъм. Храната й оказваше магическо въздействие. Хората я помнеха години наред и я сравняваха с всичко останало, което вкусват. Никой не би устоял на изкушението, дори Пакстън, която обикновено не се хранеше на публични събития и дори нямаше кавалер за концерта.
— Представи се на Клеър Уейвърли — каза майка й, докато я изпращаше до входа.
— Непременно — отвърна Пакстън и си погледна часовника.
Надяваше се да й остане време да се обади на Уила, за да я попита как се чувства. Предишната вечер беше напрегната. Сега времето също летеше. Успокои се, че все пак се бяха уговорили да се срещнат в неделя отново в старческия дом.
— Постарай се да оставиш добро впечатление — предупреди я София.
— Добре.
— Дай й това — подаде й майка й малка кутийка, увита в красива синя хартия, завързана с карирана панделка.
Пакстън я погледна любопитно.
— Какво има вътре?
— Подарък за Уейвърли — златна шнола с форма на цвете, защото специалитетите й съдържат ядивни цветя. Написала съм и мило послание.
Не беше подарък, а подкуп, ала Пакстън не изрази гласно мислите си.
— Изгаряш от желание да я наемеш за юбилейното си парти, нали?
— Остават само осем месеца! — угрижено възкликна София.
Пакстън отвори вратата.
— Довиждане, мамо.
— Да, довиждане — каза Колин, появил се изневиделица.
И се измъкна през вратата.
— Колин! Къде отиваш? — извика София.
— Да общувам с природата — извика й той в отговор.
Пакстън излезе, а София я скастри:
— Каишката на обувката ти е изкривена. Нагласи я!
Пакстън настигна Колин, запътил се към черния мерцедес на баща им.
— Лесно ти се размина — констатира тя. — На мен ми отне десет минути само да стигна до вратата.