Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Под воала на друга жена се виждаха насинените ѝ очи и носът, който като че ли беше счупен. Иневера не се нуждаеше от повече проучване, за да разбере, че тези рани не бяха нанесени от демон.
– Дъще – кимна Ашан на Ашия. Той все още недоволстваше срещу настоящия ѝ пост, но проявяваше достатъчно мъдрост, за да не я пренебрегва публично. – Какво те води пред Черепния трон?
– Кандидатки за копието, почтени адрахо – каза Ашия. Тя посочи жените, които беше обучила. – Тези жени са тренирани в двореца на дама’тингите и са убивали демони в Алагай’шарак. Моля да бъдат направени шарум’тинги.
Ашан кимна. Не му харесваше идеята да води церемония по връчването на копието на жени, но беше виждал Ахман да го прави толкова често, че не се сдържа. Той погледна към дамаджи’тинга Кева.
– Костите хвърлени ли са?
Кева кимна.
– Достойни са.
Ашан махна с ръка на жените.
– Станете, шарум’тинги.
Жените се изправиха и се поклониха дълбоко, преди Ашия да ги освободи.
Ашан погледна към групичката уплашени дал’тинги, които се бяха скупчили пред подиума.
– А другите?
– Необучени дал’тинги от селището Калджин – отвърна Ашия. Дамаджи Ичач се напрегна. – Честта им е безгранична. Те се отзоваха на призива на Избавителя, излязоха в нощта и убиха демон. Сега молят за правата си, които им обеща Избавителят.
– Това е твоето обяснение – каза Джаян.
Ашия му кимна.
– Моят братовчед не е съгласен.
Аурата на Ашан помръкна.
– Ще се обръщаш към шарум ка с уважението, което заслужава, дъще. – Тихият му допреди малко глас сега прогърмя в залата. – Може и да служиш на дамаджата, но Джаян стои над теб.
Ашан се обърна към Джаян.
– Прости грубостта на дъщеря ми, шарум ка. Уверявам те, че ще бъде наказана.
Джаян кимна и махна с ръка.
– Не е необходимо, чичо. Макар и воин, братовчедка ми си остава жена и от нея не може да се очаква да контролира емоциите си.
– Наистина – съгласи се Ашан. – Какво има да каже шарум ка по този въпрос?
– Жените са бегълки – каза Джаян. – Със своите безразсъдни действия те донесоха срам на семействата си, застрашиха съселяните си и причиниха смъртта на невинна жена.
– Сериозни обвинения – каза Ашан.
Джаян кимна.
– Предумишлено нарушили вечерния час, наложен от местния дама, и не се подчинили на заповедите на своите съпрузи шаруми, а се измъкнали от домовете си през нощта и преминали през защитите на селото. Примамили самотен огнен демон в грубо изработен капан и го обградили. Нападнали го с импровизирани оръжия и щитове, грубо изрисувани със защити, изкопирани от оръжията на почитаемите им съпрузи. Тъй като не са преминали през никакво обучение, една от жените била убита, а няколко други получили наранявания. По време на битката избухнал пожар, който заплашил да изгори цялото село.
– Не се случи...! – избъбри една от жените, но другите я сграбчиха и покриха устата ѝ с ръце.
Жените не можеха да говорят в присъствието на андраха, освен ако той не се обърнеше с въпрос към тях, и според евджанския закон думите им не можеха да се приемат като свидетелство при което и да е събитие. Съпрузите им щяха да говорят вместо тях.
Джиян ги стрелна с поглед, но не каза нищо. Все пак това бяха просто жени.
Ашия изрази уважението си с дълбок поклон, умело представление, включващо точното количество подигравателност, без да нанася открита обида.
– Думите на почтения шарум ка на Красия, първороден син на Избавителя и мой братовчед, уважавания Джаян асу Ахман ам’Джардир ам’Каджи, да живее вечно, са истина, татко, макар и леко преувеличени.
Джаян скръсти ръце и усмивка потрепна в краищата на устните му.
– Освен това нямат никакво значение – каза Ашия.
– А? – възкликна Ашан.
– Аз също съм нарушавала вечерния час и не съм изпълнявала желанието на съпруга ми да не излизам в нощта – каза Ашия. – Вечерните часове са направени, за да забранят на която и да е жена да излиза през нощта. – Тя срещна очите на баща си. – Двамата с Избавителя спорихте по тези въпроси в деня, когато той ме нарече шарум, и тогава те не го възпряха. Не бива да възпрат и теб. Според думите на Шар’Дама Ка всяка жена, която убие демон, трябва да бъде направена шарум’тинга.