Колекционерът на татуировки [bg]

— На Сет му писна тази работа като рекламен агент на свободна практика. Той е адски талантлив. Но в Ню Йорк никой не го оценява. Не се оплаква, но виждам, че е потиснат. Рекламните агенции, за които работи, имат финансови проблеми. Затова не могат да го наемат на постоянен договор. Иска да пътува. Амбициозен е. Тук е толкова трудно.

— Е, да. Ню Йорк е трудно място за израстване.

Гласът на Пам стана по-строг:

— Той се опитва. Опитва се!

— Не исках да кажа…

— Ще пише туристически статии. Аз ще му помагам. Винаги съм искала да пътувам; говорили сме за това с теб.

Да, бяха говорили. Само че Сакс си мислеше, че двете ще обиколят Европа и Азия заедно. Като сестри. Фантазираше си как ще посетят онези краища на Германия, откъдето бяха дошли предците й.

— Ами учението… Статистиката показва, че е много трудно пак да започнеш, след като веднъж си отпаднал.

— Защо? Каква е тази статистика? Не звучи логично.

Добре, Сакс не разполагаше с данни. Измисляше си.

— Мила… Пам, радвам се за вас. Но разбери. Това е голяма изненада. Става много бързо, както казах. Не се познавате толкова отдавна.

— От година.

Вярно беше. Горе-долу. Бяха се запознали миналия декември и излизаха за кратко. После Сет отиде в Англия на обучение в една рекламна агенция, планираща да отвори представителство в Ню Йорк, и двамата с Пам станаха една от многото двойки, поддържащи връзката си чрез текстови съобщения, „Туитър“ и имейли. Фирмата обаче реши да не рискува на американския пазар и Сет си дойде преди месец, за да се върне към предишната си работа като автор на къси статии на свободна практика. С Пам отново започнаха да излизат нормално.

— И какво като е бързо?

В гласа на Пам отново прозвуча агресивна нотка. Тя имаше този темперамент — нямаше как да е израснала в такава среда и гневът да не тлее някъде близо под повърхността. Но се овладя.

— Чуй ме, Амелия. Сега е най-подходящият момент да го направим. Когато сме на тази възраст. За кога да чакаме? Когато се оженим и имаме деца?

„Моля те, не бъркай в раната“ — помисли си Сакс.

— Тогава не можеш да обиколиш Европа с раница.

— Ами пари? Там не можете да работите.

— Не е проблем. Сет ще продава статии. Освен това има спестявания, пък и техните са доста богати. Могат да ни помагат.

Майка му беше адвокат, а бащата — инвестиционен банкер, спомни си Сакс.

— И нали имаме онзи блог. Ще го поддържам, докато пътуваме.

Преди няколко години Сет бе създал уебсайт, чрез който хората можеха да подпомагат различни социални и политически каузи, предимно леви. За избирателните права на жените, в подкрепа на изкуството, за контрол на огнестрелните оръжия. Сега Пам бе по-ангажирана с поддръжката на сайта от Сет. Да, беше популярен, но според преценката на Сакс даренията, които получаваха, не надвишаваха хиляди долара на година.