![Драконът на Арканите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/6/drakont-na-arkanite-bg-download.jpg)
Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
— Да — рече той най-после. — Убеден съм, че може и да успееш… Но все пак! Защо Ересиарха иска точно сега да посветим тази Маликорн? Започвам да си мисля, че е полудял?
Магьосницата се приближи към него, усмихна му се снизходително, като човек, който е готов да направи много важно разкритие.
— Знаеш ли защо Алхимика е отишъл да се срещне с Маликорн след провала ѝ?
— От състрадание, предполагам. За да се убеди, че тя…
— Не — прекъсна го Магьосницата. — Отишъл е да я посети по нареждане на Ересиарха, който се безпокоял за нея…
— Какво?
— Съвсем малко не достигна на виконтеса Дьо Маликорн да създаде първата ложа на Черния нокът във Франция. Какъв триумф би било това, нали? Но нима вярваш, че е могла да стори всичко сама? И защо Черният нокът ѝ е поверил Сферата на Душата, която ѝ е била необходима? Маликорн е била способна и достойна за доверие, това е ясно. Но дали дотолкова, че старите господари на Великата ложа са приели да се разделят заради нея с безценната си Сфера на Душата?
— Вероятно според тях залогът си е струвал цената — предположи Благородника.
— А сега, когато Маликорн се провали, сега, когато тя изгуби всичко, сега, когато вече е без криле, но все още знае толкова много тайни, защо Черният нокът не я е убил?
— Да не би да искаш да кажеш…?
— Да. Ересиарха бди над нея. Но я защитава, както винаги го е правил и както винаги е осъществявал плановете си: тайно.
— Но защо?
— Разсмиваш ме!
— Какво? Ересиарха и Мали… — той не довърши и тръсна глава. — Не. Това не е характерно за него. Ересиарха не е от тези, които се отдават на страстите.
— Човеците казват, че плътта е слаба. Това се отнася и за нас… За щастие. Колко досадно би било, ако бяхме студени и безчувствени същества, каквито са били дедите ни.
Магьосницата избухна в искрен смях.
След това стана сериозна и почти ласкаво рече:
— Но успокой се. Ересиарха не се е отказал от тънките си сметки, когато е взел Маликорн под крилото си… Отговори ми: старите господари на Черния нокът биха ли позволили на някого от нас, на Аркан да основе ложа във Франция?
— В никакъв случай! Ако успеем, може да спечелим огромен престиж и влияние.
— Ами ако става дума за протеже на Ересиарха?
— Не, разбира се. По същите причини, тъй като това протеже пожела да стане една от нас.
— Но като поддържа тайно намеренията на Маликорн, Ересиарха действа скрит зад маска. Ако тя успее, никой не може след това да ѝ попречи да се присъедини към Арканите, най-малко старчоците от Мадрид, които биха се озовали пред свършен факт. Биха побеснели от гняв. Но ще са безсилни.
Благородника бавно кимна, размишляваше, а на устните му разцъфтя възторжена усмивка.
— Ловко. Дори много ловко… Това вече е напълно присъщо за тази отровна змия — Ересиарха.
— Последното предимство на този план е, че Арканите няма да бъдат компрометирани, ако Маликорн се провали. Което и се случи…
— Вярваш ли, че като възкресим Маликорн и я приемем сред Арканите…
— … ще изпълним онова, което Ересиарха иска да стори, но не смее. Защото, ако открито се притече на помощ на виконтесата, господарите на Черния нокът ще научат това и накрая ще разберат далечната цел на начинанието…
— Нима Ересиарха все още има чувства към Маликорн?
— Забравяш, че продължава да бди над нея, тъй като тя е жива. Впрочем можем ли да си позволим да разочароваме Ересиарха? Той си иска възлюбената, така ли? Тогава — да му я предоставим.
Благородника мълчеше и размишляваше.
Магьосницата обаче не се съмняваше, че той вече е разбрал какво ще спечелят. Тя се прилепи към него, подаде му сгънато на четири листче и прошепна в ухото му:
— Сега името ѝ е госпожа Дьо Шантегрел и чезне от скука в манастир в предградието Сен Жак — ето адреса. Сигурна съм, че ще успееш да я придумаш…
Падаше мрак, когато Марсиак се върна в двореца на Ястреба с новината, която всички очакваха.
— Дъщерята на книжаря изми прозорците на магазина — обяви той пред събраните в оръжейната зала Остриета.
— Значи херцогиня Дьо Шеврьоз се е съгласила да се срещне с мен — рече Ленкур.
— Не мога да си обясня — призна Анес и сипа вино в чашата на гасконеца. — Трудно ми е… Ако бях на нейно място, след като едва не предадох кралицата в лапите на Черния нокът, щях да бъда щастлива, че само ме отстраняват от двора. Вероятно не бих рискувала да дам на краля и най-дребния повод да съжалява за милосърдието си.
— Но вие не сте херцогиня Дьо Шеврьоз… Тя има вкус, страст към интригите. А да не говорим за скуката, която я измъчва.