Драконът на Арканите [bg]

— Май че Ересиарха ти няма доверие — рече Магьосницата.

— Да.

— Това е нещо ново.

— Смятам, че Ересиарха вече няма доверие никому — заяви, без да бърза, Благородника, който търкаше с намаслен парцал синята стомана. — Постигането на Великия промисъл никога не е било толкова близо.

— Или провалянето му.

— Да, действително, или провалянето му.

Магьосницата бавно обикаляше из кабинета, спираше пред някоя рапира, докосваше с върха на пръстите си острието на друга. Облечена с алена рокля, тя беше красива и пленителна, а кафеникавочервената ѝ коса галеше бледите ѝ рамене.

— Миниатюриста ми предаде писмо от Ересиарха.

— Писмо от Ересиарха ли? До теб?

— По-скоро до мен, отколкото до теб, действително. Това също е нещо ново, нали?

Благородника стана, за да прибере рапирата, след като приключи с излъскването на острието. Той я постави в специален шкаф и го затвори. Остана за момент неподвижен, отдаде се на размисъл, а после се обърна към Магьосницата:

— И за какво става дума в това писмо?

Магьосницата впери поглед в очите на любовника си.

— Ересиарха мисли, че Арканите имат нужда от свежа кръв. Моли ме да подготвя нова посветена. Лично.

— Посветена! Като че ли е време да посвещаваме когото и да било! И кого иска да посветиш?

— Виконтеса Дьо Маликорн.

За миг Благородника си помисли, че не е чул добре.

— Виконтеса… Дьо Маликорн ли? Да не се шегуваш?

Виконтеса Дьо Маликорн също беше дракон. Независимо че не принадлежеше към ложата на Арканите, тя беше един от най-добрите агенти на Черния нокът в Париж. Дръзка и амбициозна, почти смогна да създаде ложа на Черния нокът във Франция — нещо, което Сестрите на Сен Жорж винаги бяха успявали да възпрепятстват. Впрочем, поела към целта, този път Маликорн се сблъска не с шатленките, а с Остриетата на Кардинала. Провали се и беше буквално смазана. Засегната от последиците на внезапно прекъснат могъщ ритуал, тя вече дори не можеше да си позволи да бъде това, за което дълго време се представяше — прекрасна руса млада жена.

— Но тя сега е руина! — възкликна Благородника. — Зная, че в последно време Алхимика се е срещал с нея. Била неузнаваема немощна бабичка, която живеела с надеждата някой ден да си възвърне силата… Според Алхимика от нея вече нищо не ставало.

— Заблуждавал се е. Виконтеса Дьо Маликорн може да придобие отново сила и жизненост. Тя е жена с огромни качества и е опитна вълшебница. Ще се промени благодарение на мен и точно това е желанието на Ересиарха.

Благородника дълго се взира в Магьосницата.