Драконът на Арканите [bg]

Подобни размени не бяха чак толкова редки.

Натрупал опит при Остриетата на Кардинала, Лепра не беше особено учуден, когато получи заповед от капитан Дьо Тревил. След като разбра за какво става дума, не си позволи да задава въпроси. Интересуваше го само информация, която би била полезна за успеха на мисията. Предпочиташе да не знае нищо друго. Нямаше намерение да се замесва в интриги и в политика. Отново беше мускетар и искаше само да служи с чест на краля, да изпълни бойния си дълг.

Водени от офицер, войници с аркебузи излязоха подредени от Кулата с кладенеца. Бяха обградили мъж с ботуши, панталони до коленете и по риза, чиито китки бяха завързани, а лицето му беше скрито под маска от кожа и ковано желязо, с три правоъгълни процепа: един голям за устата и два малки — за очите. Изглеждаше млад, среден на ръст, светъл и гъвкав. Русите му коси падаха до раменете. Държеше се надменно, беше изискан, можеше да противопостави само гордостта и презрението си на онези, които бяха станали негови господари. Спря едновременно с пазачите си и зачака с гордо вдигната глава.

Офицерът продължи напред, поздрави Лепра и получи от него свитък документи, които внимателно прегледа. В това време мускетарят наблюдаваше затворника и си задаваше въпроси. Силуетът на този мъж му беше странно познат, но най-много го впечатляваше маската. Питаше се защо е необходима. Вероятно никой не биваше да разпознае човека. Но защо?

След като заяви, че всичко е наред, офицерът сгъна документите и ги върна на Лепра. После заповяда да качат затворника във фургона.

Вероятно защото бяха виждали не един кротък клетник в последния момент да се разбунтува, войниците леко побутнаха пленника си, но щом го докоснаха, той реагира така, сякаш някой е изгорил рамото му и рязко се завъртя. Един от стрелците с аркебузи вече вдигаше оръжието си, но Лепра изскочи пред него и му попречи да действа.

— Този затворник вече е мой — рече той. — И очаквам всички да се отнасят добре към него.

Тази намеса разбуни войниците, но офицерът ги призова да спазват дисциплината.

— Благодаря, господине — рече затворникът.

Този глас!

Присвивайки клепачи, Лепра разпозна очите, които го гледаха през малките отвори на маската. И тъй като никой не забравя погледа и гласа на онзи, който безцеремонно е изпратил куршум в сърцето му, остана без дъх, докато войниците отвеждаха затворника в готовия за път фургон.

Осъзна, че му говорят нещо.

— Тези двата са за веригите — рече офицерът и му подаде връзка малки ключове. — А този е за маската.