![Драконът на Арканите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/6/drakont-na-arkanite-bg-download.jpg)
Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
Маската на затворника наистина се заключваше отзад на главата.
Лепра разсеяно кимна и взе връзката.
— Имате ли специални разпореждания? — запита той машинално.
— Нищо, което да не ви е известно. Но бъдете внимателен, господине.
— Защо?
— Този затворник на два пъти можеше да бъде убит, докато го охранявах. Първия път с кинжал, а втория — с отрова. Кинжалът уби един от войниците ми, а отровата уби тъмничар.
— Кой държеше кинжала?
— Един луд, който се обеси на колана си, преди да успеем да го разпитаме. Колкото до отровата…
— Разбирам. Благодаря, господине.
— Моля. Късмет!
Лепра се метна на седлото, подреди петима от мускетарите си пред фургона, а десет — отзад. След това се изправи на стремето, даде сигнал за тръгване и големият двор се изпълни с шум от ботуши, подкови и железни колела, които гърмяха по паветата.
Затворникът, скрит под маската от кожа и желязо, беше маркиз Дьо Ганиер, хладнокръвен и безмилостен убиец.
Лепра получи тъжната привилегия последен да го срещне, когато изпълняваше тайна мисия за краля. Ганиер му устрои капан, от който сам човек нямаше никакъв шанс да се измъкне, и го остави — без да му мигне окото — убеден, че го е убил с пистолетен изстрел. За щастие, Лепра беше левак. Куршумът се заби в дебелата кожа на портупея му, който бе препасал върху гърдите си отляво надясно. Малко по-късно Остриетата на Кардинала се бяха задействали отново и се изправиха срещу Черния нокът и срещу представителката му виконтеса Дьо Маликорн, чийто пратеник за мокри поръчки беше Ганиер. Виконтесата успя да избяга. Зловещият маркиз обаче беше арестуван и предаден на правосъдието на Кардинала.
Това че той, Антоан Лепра, трябваше да съпровожда маркиз Дьо Ганиер, беше странен каприз на съдбата. Върхът на всичко беше, че може би дори трябваше да рискува живота си, за да го опази. И не от кого да е, а от Черния нокът! Той не се съмняваше, че именно тази организация беше подготвила опитите да бъде убит Ганиер — или за да го накаже, или за да го накара да мълчи. Дали знаеше някакви много важни тайни?
Лепра беше сигурен само в едно: Черният нокът никога нямаше да се откаже. Обаче четирийсет и пет левги го разделяха от местоназначението, което означаваше най-малко четири дни пътуване без почивка. Значи ги очакваха много възможности за засади и атентати.
Лепра яздеше най-отпред. Фургонът и ескортът излязоха от Париж през вратата Сент Антоан и в галоп поеха по сивия и прашен път.
Когато падна мрак, Марсиак придружи Анес до вратата на нейната стая. Те спяха на един и същи етаж в двореца на Ястреба и всеки носеше свещ със себе си. Гасконецът обаче нямаше намерение да си легне веднага.
— Наистина ли? — настоя. — Не искаш ли да наобиколим заедно Сованж?
На улица „Арбалет“ в предградието Сен Жак госпожа Дьо Сованж държеше игрален дом, посещаван от висшето общество.
И от Марсиак.
— Не, Никола. Много си мил.
— Обещавам ти да се върнем рано.
— Вече е късно.
— Както желаеш… Но обещай ми, че…
— Скоро, да. Обещавам.
— Да е проклет, който се отметне от обещанието си.
— Да е проклет. Но ако искаш да знаеш моето мнение, имаш вид на човек, който се нуждае от хубава нощна почивка.
Гасконецът присви рамене и отклони поглед като хлапе, хванато да върши пакост.
— Щом затворя очи — и пред мен изниква Алмадес.
— Зная. И с мен е същото.
Марсиак се опита да се усмихне.
— Ако някой ми беше казал, че аскетичното му лице толкова ще ми липсва… Но по дяволите тъгата!
Той се съвзе, отвори вратата на Анес, отстрани се, за да я пусне да мине, и ѝ показа пътя с широк жест с ръка, покланяйки се:
— Госпожо!
— Благодаря.
Тя влезе, остави свещта на малката масичка и се обърна към останалия на прага гасконец.
— Кажи ми, Никола.
— Какво?
— Знаеш ли със сигурност защо си тръгна Лепра?
— Не точно, не. Той обясни на капитана, но аз не бях там.
— А Ла Фарг как прие новината?
— Както обикновено — отговори Марсиак и повдигна рамене. — С викове, сълзи и рев. След това написа стихотворение, в което изплака мъката си…
Анес беше готова да се засмее, но остана замислена.
— А ти? — запита тя. — Говори ли с него?
— С Лепра ли? Не.
— Смяташ ли, че ще се зарадва, ако го посетя?
— Може би. Но ще трябва да почакаш малко. Или да идеш в Сен Жермен — уточни Марсиак.
И тъй като Анес го погледна и смръщи вежди, той ѝ обясни:
— Когато кралят заминава, неговите мускетари потеглят след него…