![Засенчено слънце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/4/zasencheno-slnce-bg-download.jpg)
Засенчено слънце [bg]
- Автор: Джемисин Нора Кейта
- Серия: Сънната кръв #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542818878
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Засенчено слънце [bg]». Краткое содержание книги:
Унте кимна с хитра усмивка и Ванахомен вдигна ръка. Усети своите ездачи да застават нащрек около него. Той описа кръг, а сетне сви ръката в юмрук, отметна глава и нададе бойния вик на банбарци: „Би-ю е-е-е!“
Елате ни, да ви видим колко струвате.
Воините се втурнаха напред, заспускаха се по три различни пътеки към дъното на каньона. От другата страна се появиха още две редици и техните викове се отразиха от скалистите стени. Хетавци спряха начаса, за да застанат с гръб едни към други, с Лечителите по средата. Две колони банбарски конници ги заобиколиха в кръг и запрепускаха в противоположни посоки, за да изглеждат повече. Ванахомен се спусна заедно с всички, размахал сабя и засмян зад прикритието на булото си. Пратениците на Храма щяха да се изнервят - това беше ясно, но не само от числеността на излезлите да ги посрещнат въоръжени банбарци, а и от самия шумен хаос, който те създаваха. Обичаят на гуджаарейците бе покоят, но у банбарци нямаше никаква следа от него - не и в младите и здрави воини на Ванахомен.
„Виждате ли ни“ - помисли си той, вперил огнен поглед в жреците. - „Вижте с кого се съюзявате. Ако сте прекалено изтънчени за нас, ще минем и без вашата помощ.“
Но ето че след първоначалната защитна маневра пратениците на Хетава не помръднаха и Ванахомен започна да се отегчава от тази игра. Затова даде знак за спиране и ездачите от двата кръга застинаха с лице към своите гости. Направиха му път, за да мине, и той застана срещу облечения в бледа роба Бирник.
- Покажи ми лицето си - каза Ванахомен. - Искам да видя своя враг.
Повечето мъже от Банбара не говореха гуджаарейски, но малцината, които разбираха, започнаха да превеждат на останалите. Всички щяха да разберат, че Ванахомен е поискал от представителя на Хетава да открие лице пред тях - знак на подчинение според банбарския обичай.
Бирникът вдигна ръце към качулката и остана така за миг, може би забелязал брожението в банбарските редици. Но после продължи започнатото и Ванахомен потръпна целият, когато видя това лице.
- Ти! - Десет години се извъртяха светкавично назад и той отново застана на терасата на Ките-ян, където неговият баща бе изправен срещу двамата Бирници на Хананджа, дошли да го убият. Единият от тях бе брат на баща му - печатът на Залеза ясно личеше върху лицето му. Но по-младият… - Ти!
Бирникът кимна, вбесяващо спокоен. Сега бе по-висок и широкоплещест - ни помен от хубавичкия юноша, - но несъмнено същият.
- И аз те помня добре, сине на Еникет. Здравей.
„Трябва да те убия тук и сега.“ Тази мисъл изглеждаше толкова примамлива, макар да съзнаваше колко глупава е всъщност. Той прибра сабята в ножницата и пришпори кобилата Ихо, за да застане до Бирника, в обсега на неговите смъртоносни ръце.
- Гладен ли си, Бирник? - попита с тих глас и видя как очите на другия мъж се присвиват. - Аз знам добре какво представляваш. Баща ми пречупи един от вас пред очите ми. И ако си решил да отмъстиш на мен заради това, не губи време, защото няма да имаш друга възможност.
За момент нещо проблесна в очите на Бирника - не безумна злоба, каквато Ванахомен почти очакваше, но хладен гняв, който бе още по-обезпокоителен заради чисто човешката му природа.
- Било е проява на жестокост от страна на твоя баща да те прави съпричастен към унищожаването на Уна-уне - отвърна Бирникът с изтънчена жлъч, каквото Ванахомен никога не бе срещал у друг като него. - Сигурно си бил страшно уплашен. Съжалявам, че не можахме да го убием по-рано - за твое добро.
Ванахомен оголи зъби и изръмжа, като използва цялата си воля, за да не посегне към ножа.
- Никога няма да се доверя на демон, който смуче човешки животи!
Направи няколко стъпки встрани с жребеца, за да се поуспокои, преди да застане отново с лице към делегацията на Хетава.
- Добре. Значи предлагате съюз. Ясно ми е защо освобождението от Кисуа ще бъде от полза за вас, но какво предлагате на нас, жрецо? Доколкото ми е известно, Хетава не разполага с армия.
Бирникът кимна.
- Битките никога не са били наша стихия, освен при самозащита или за закрила на други. - Отправи извинителна усмивка към най-близко застаналия жрец в черна роба, който му отговори с леко кимване. - Навярно ти е известно, че в миналото нашата подкрепа към Принца е играела съществена роля.
- О да, известно ми е - отвърна Ванахомен. - Само че винаги сте продавали скъпо тази подкрепа, а аз нямам намерение да плащам същата цена. Няма да се превърна във ваш роб, каквито бяха моите предтечи.
- Ние пък няма да искаме вече това от теб. - Тонът на Бирника внезапно омекна. Срам ли прозвуча в казаното? - Хетава е пречистен от тази поквара. Ние с моите братя го извършихме със собствени ръце. Ще бъдем почтени към теб. Имаш моята дума, дадена в Нейно име.