Земя на славата [bg]

— Разбира се, че съм ти приятел, но това няма да помогне! — каза Бибул; мъчеше се да се измъкне от хватката му. Самата мисъл, че Светоний може да усети миризмата на потта му, беше унизителна, но приятелят му така здраво беше хванал тогата му, че бе оголил бялата кожа на хлътналите му гърди.

— Дори и да се кандидатирам и да събера няколко гласа, може да ги отнема както от Цезар, така и от баща ти. Не го ли разбираш? Защо сам не се кандидатираш, щом искаш? Кълна се, че ще ти дам пари за кампанията.

— Да не си си загубил ума? Да се изправя срещу собствения си баща?! Може да не си кой знае какъв приятел или кой знае какво като човек, но в списъка няма никой друг, който да се забелязва. Ако не направим нищо, Цезар ще унищожи баща ми. Виждаш как се подмазва на тълпите и колко го обичат. Колко души ще покажат уважение към баща ми, когато Цезар се перчи като натруфена курва? Ти произхождаш от старо семейство и имаш пари, за да популяризираш името си преди изборите. — Очите му светеха от злоба.

— Баща ми не е бил далече от Рим с години, както знаеш. Той има подкрепа от богатите центурии, които гласуват първи. Чу речите. Цезар призовава безпомощните бедняци. Ако се постигне мнозинство предварително, половината Рим може и да не гласува. И това може да стане.

— Не мисля, че… — запелтечи Бибул.

— Трябва. Заради мен. Само няколко от първите центурии във вота ще са достатъчни. И тогава той ще е опозорен и принуден да напусне Рим. Ако виждаш, че това вреди на гласуването за баща ми, можеш да се оттеглиш. Ще е съвсем лесно. Освен ако не предпочиташ да оставиш Цезар да стане консул без борба?

— Нямам толкова пари, че да платя за…

— Баща ти ти остави цяло състояние! Да не мислиш, че не знам? Смяташ ли, че той би искал да види стария враг на Катон консул? Не, дребните заеми, които си ми давал, са колкото разходите ти за няколко дни. — Светоний сякаш усети колко е нелепо да държи приятеля си така здраво, пусна го и оправи тогата му.

— Ще направиш ли това заради мен, Бибул? Знаеш колко е важно за мен. Кой знае, може да ти е приятно да бъдеш консул заедно с баща ми, ако се стигне дотам. По-важното е да не допуснем Цезар да си проправи път до властта в този град.

— Не. Чу ли? Няма! — каза Бибул. Почти трепереше от страх.

Светоний присви очи, сграбчи приятеля си за ръката и го дръпна настрани. Когато се отдалечиха достатъчно, за да не могат да ги чуват, се наведе към потното лице на младия римлянин и изсъска:

— Помниш ли какво ми каза миналата година? Какво видях, когато дойдох в къщата ти? Знам защо баща ти се отвращаваше от теб, Бибул, защо те отпрати далече в хубавата ти къща и се отказа от сената. Може би тогава сърцето му не е издържало, кой знае? Колко време мислиш, ще оцелееш, ако се разчуе за предпочитанията ти?

Бибул пребледня и лицето му се разкриви.

— Това беше случайно! Момичето…

— Ще можеш ли да се оправдаеш? — засмя се злобно Светоний. — Видял съм резултатите от твоята… страст. Мога сам да повдигна дело срещу теб и наказанието хич няма да е леко, въпреки че няма да е повече от това, което заслужаваш. Колко малки момиченца и момченца са минали през ръцете ти през последните години, а? Помисли си само колко от мъжете в сената са бащи!