Боен ястреб [bg]
- Автор: Блэквуд Грант, Чайковски Джим
- Серия: Тъкър Уейн #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546557100
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Боен ястреб [bg]». Краткое содержание книги:
— С каква цел?
— Мисля, че идеята беше да опитаме да създадем абсолютната електронна шпионираща система, версия на Оракула на Тюринг. Уравненията, които ни показаха, са предназначени за проникване във всякакви кодирани данни. Никаква информация няма да е в безопасност, нито в частния сектор, нито правителствена — на което и да било правителство. Става дума за жив, способен да се адаптира автономно декодер.
Тъкър се почувства отвратително.
— Това означава начало на съвсем нов вид война. Без куршуми и щикове. Само информация.
— Именно. Нищо няма да може да бъде скрито. Заради това усъвършенстваният дрон, който те е преследвал, ме безпокои толкова.
— Защо?
— Една от най-сериозните тенденции в големите данни са ДСУ — дистанционните сензорни устройства. Това е евфемизъм за дрон. Макар в интернет да се появява необятен обем данни, те са само част от всичко, което съществува в реалния свят. Има също така радиовълни, микровълни, комуникации по наземни кабели и така нататък. Целта е да се създаде ДСУ, способно наистина да обикаля и активно да събира данни. Нещо малко, трудно забележимо и много умно.
„Като дрон, способен да се обучава“.
— И смяташ, че групата на Санди е работела върху нещо от този род? — попита Тъкър.
— Редстоун е седалище на центъра за космически полети „Маршал“ на НАСА, както и на други подразделения, занимаващи се с височинни летателни апарати с голям обсег. Някое от тях може да е решило да експериментира с ново поколение умни дронове и това е добро начало на разследването.
— Мислиш ли, че Санди би участвала в подобна програма?
— Не мога да си представя, че в началото е била наясно. Дори и преди, в Силвър Спрингс, се безпокоеше много сериозно за посоката, в която се насочва работата. Всички се тревожехме, разбира се, но за нея беше особено болезнено. Може би заради това е наела онзи склад — да опита или да спре, или да изобличи публично тези, които са се занимавали с това.
„Заради което са я убили“.
Джейн протегна ръка и го хвана за китката.
— Някой трябва да проникне в Редстоун. Само така можем да научим нещо повече.
— Вече работя по въпроса. Обаче ще имам нужда от помощта ти.
Бръкна в джоба си и плъзна към Джейн флашката, която му бе дала Беа.
— Санди е скрила това в дома си. Опитах да отворя файловете, но са кодирани. Освен това е предупредила майка си, че колегите ѝ от „Одиша“ са в опасност.
Джейн го изгледа стреснато.
— Смяташ, че тези убийци мислят да разчистят терена, както с екипа на Проект 623?
— Може би вече са започнали.
„Със Санди“.
При вида на флашката Джейн се намръщи, сякаш бе сложил на масата гърмяща змия. Въпреки всичко я взе и я сложи в скута си.
— Ще видя какво мога да направя.
— Бъди внимателна — предупреди Тъкър.
— Само ако и ти си внимателен.
„Значи и двамата сме загазили“.
23:48 централно лятно време
Хънтсвил, Алабама
Когато сви в паркинга на мотела, Тъкър видя Франк Болинджър — седеше на пейката до вратата на стаята му.
— Много работиш — подхвърли Франк, когато стана, за да го посрещне. Потупа Каин по гърба, но дори кучето беше твърде уморено, за да реагира с обичайната си енергичност.
Тъкър разбираше реакцията на Каин. След возенето до Кингспорт и обратно мускулите му копнееха за сън.
— Какви са тези куфари? Да не си решил да се местиш в мотела?
Франк погледна трите черни водонепроницаеми куфара и сви рамене.
— Взех си малко отпуска.
— Моля?
— Месец. Имам право.
— Значи, вместо да заминеш за Хавай, идваш при мен и Каин? — Тъкър мушна ключа в ключалката, превъртя го, отвори вратата и пусна Франк да мине. — Какво има в куфарите?
— Инструментите на моя занаят. Надявам се да разполагам с всичко необходимо за справяне с дронове убийци.
— Франк, каза, че ще бъдеш зад кулисите. Това сега повече ми прилича на боец от предната линия.
Франк сви рамене.
— Тъкър, знам, че никога не сме били първи приятели, но все още сме братя по оръжие. Някой от моето подразделение се опитва да ви убие. Ти дойде при мен за помощ и аз ще ти помогна.
Тъкър не беше сигурен, че Франк си дава сметка за последствията. Може би беше крайно време да си даде.
— Виж, Франк… Открих Санди Конлън.
— Какво?
— Застреляли са я, разрязали са ѝ корема и са я натикали в багажника на колата ѝ, която са потопили в една наводнена мина. С такива хора си имаме работа, Франк. Ако се доберат до нас, можем да очакваме същото или дори по-лошо.