Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
— По-силно! — изстена Марин Гроза. И с всеки удар на камшика той чувстваше как острието на ножа се забива в гениталиите му и го кастрира. Внезапно започна да се задушава.
— Извикай… изви… — гласът му започна да хърка. Дробовете му се парализираха.
— Хей, добре ли си? Аз… — Момичето се спря с увиснал във въздуха камшик.
Тя видя как той се свлече на пода с широко отворени очи, вперени в небитието.
— Помощ! Помощ! — изпищя Бисера.
Лев Пастернак дотича мигновено с оръжие в ръка. Той видя тялото на земята.
— Какво стана?
— Той е мъртъв. Той е мъртъв! — истерично викаше Бисера. — Аз нищо не съм направила. Само го биех с камшика, както ми каза. Кълна се!
Лекарят, който живееше в къщата, пристигна за секунди. Той отиде до тялото на Марин Гроза и се наведе да го огледа. Кожата беше посиняла, а мускулите се бяха втвърдили.
Той вдигна камшика и го помириса.
— Какво?
— По дяволите! Кураре. Това е отвара от едно южноамериканско растение. Инките са го използвали, за да потапят в нея стрелите, с които са убивали неприятелите си. Само за три минути цялата нервна система се парализира.
Двамата мъже стояха и безпомощно гледаха към мъртвия си водач.
Новината за убийството на Марин Гроза незабавно бе разпространена по сателита из целия свят. Лев Пастернак успя да скрие от пресата зловещите подробности около кончината му. Във Вашингтон президентът се срещна със Стантън Роджърс.
— Стан, кой мислиш, че стои зад всичко това?
— Руснаците или Йонеску. Но в крайна сметка това е все едно, нали? Те не желаят да се променя сегашното състояние на нещата.
— Значи ще си имаме работа с Йонеску. Много добре. Хайде да прокараме назначението на Мери Ашли колкото се може по-бързо.
— Тя вече пътува насам, Пол.
— Чудесно.
Когато чу новината, Ейнджъл се усмихна. Случи се по-скоро, отколкото очакваше.
В десет часа вечерта частният телефон на Шефа иззвъня и той го вдигна.
— Ало.
Чу се гърленият глас на Неуса Мунес.
— Ейнджъл видя сутрешния вестник. Каза да преведете парите в банковата му сметка.
— Съобщете му, че незабавно ще се погрижим за това. И, госпожице Мунес, предайте на Ейнджъл, че съм изключително доволен. Кажете му също така, че скоро може да ми потрябва отново. Имате ли телефонен номер, на който мога да се свържа с вас?
Последва дълго мълчание, след което тя каза:
— Предполагам — и му го даде.
— Чудесно. Ако Ейнджъл…
Връзката прекъсна.
По дяволите, тази тъпа кучка.
Парите бяха преведени на посочения номер в цюрихската банка същата сутрин, а час след като бяха получени, те бяха прехвърлени в саудитско-арабска банка в Женева. В наше време излишната предпазливост не вреди, помисли си Ейнджъл. Проклетите банкери са готови да те изиграят при първия удобен случай.
12
Това не беше просто опаковане на багажа на едно домакинство. Тя опаковаше цял един живот. Тя казваше сбогом на тринадесет години мечти, спомени, любов. Казваше последно сбогом и на Едуард. Това бе техният дом, а сега щеше да се превърне отново в къща, където щяха да живеят чужди хора, които нямаше да имат никаква представа за радостите и тъгата, за сълзите и смеха, оживявали между тези стени.
Дъглас и Флорънс Шифър бяха очаровани, че Мери прие поста.
— Ще бъде чудесно — увери Мери Флорънс. — Но на нас с Дъг ще ни липсвате — и ти, и децата.
— Обещай, че ще ни дойдете на гости в Румъния.
— Обещавам.
Мери беше като зашеметена от многобройните дребни неща, от безбройните необичайни отговорности, с които трябваше да се нагърби. Тя си направи списък:
Да се обади на фирмата, която ще поеме съхранението на личните им вещи, докато ги няма.
Да отмени поръчките за доставка на мляко.
Да отмени абонамента за вестниците.
Да даде на пощальона новия им пощенски адрес.
Да подпише договора за даване под наем на къщата.
Да уреди застраховките.
Да прехвърли сметките за комуналните услуги.
Да плати всички сметки.
Да не изпада в паника!