Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
са
- Защо не ми казахте, че всъщност ме наемате за пазач на сина ви?
Въздишката, която се изтръгна от Камила Трейвър, беше като на човек, принуден да дава любезни пояснения на малоумник.
- Може би беше така, когато се запознахме…но знам, че Уил ще удържи на думата си.
Обещал ми е шест месеца и ще ги получим.Нуждаем се от това време , Луиза.Нуждаем се да му внушим, че съществува известна възможност.Надявам се да му внушим,че има и други начини да се радва на живота,различни от предишните.- Но всичко е лъжа.Излъгахте мен и се лъжете един друг.
Тя сякаш не ме чу. Извърна се към мен,извади чекова книжка от дамската си чанта и се приготви с химикалка в
ръка.- Кажи ми какво искаш.Ще ти удвоя заплатата.Кажи ми колко искаш.
- Не ви искам парите.
- Кола. Безплатна храна. Бонуси…
- Не…- Тогава… какво да направя, за да промениш решението си?
- Съжалявам. Просто не искам…
Понечих да сляза от колата. Тя светкавично протегна ръка и ме улови над лакътя. Вторачих се в ръката й, сякаш бе радиоактивна.
- Подписала си договор, госпожице Кларк-каза тя.-Подписала си договор, с който се задължаваш да работиш за нас шест месеца. Според моите изчисления си работила само два. Просто те моля да си изпълниш задълженията по договора.
Гласът й бе изтънял. Погледнах към ръката на госпожа Трейнър и видях, че трепери. Тя преглътна.
- Моля те!
Родителите ми гледаха от верандата. Виждах ги как стоят с чаши в ръка, единствените двама души, загърбили театъра у съседите. Извърнаха се неловко, щом разбраха, че съм ги забелязала. Автоматично регистрирах, че татко носи карираните чехли с петна от боя по тях.
Натиснах дръжката на вратата.
- Госпожо Трейнър, наистина не мога да стоя и да гле-дам как… идва ми в повече. Не желая да бъда част от това.
- Помисли си все пак. Утре е Разпети петък - ще кажа на Уил, че имаш семейни задължения. През уикенда също можеш да размислиш. Но отново те моля - върни се!Върни се и му помогни.
Влязох в къщи, без да погледна назад. Седнах в хола, вторачих се в телевизора и след малко родителите ми ме последваха, като си разменяха учудени погледи. Бяха изминали почти десет минути, когато най-сетне чух как госпожа Трейнър запали колата и потегли.
Сестра ми се изправи пред мен пет минути след като се бе прибрала вкъщи - изкачи с гръм и трясък стълбите и отвори широко вратата на стаята ми.
- Да, може да влезеш - казах иронично. Лежах на кревата с крака, опрени в стената, и се взирах в тавана. Бях обула чорапогащник и къси сини панталони с пайети, които сега се бяха събрали грозно на бедрата.
Катрина застана под рамката на вратата.
- Вярно ли е?
- Че Димпна Гришам най-после изхвърли съпруга си -тоя флиртаджия, непрокопсаник и…
- Не се прави на остроумна. Питам те за работата ти. Проследих линиите по тапета с големия пръст на крака
си.
- Да, напуснах. Да, знам, че мама и татко не умират от
щастие. Да, да, да - на всичко, в което се каниш да ме обвиниш.
Тя затвори внимателно вратата, отпусна се в единия край на леглото и изпсува.
- Изобщо не ти вярвам.
Избута рязко краката ми, аз се хлъзнах по стената и се озовах в хоризонтално положение на кревата. Седнах.- О!
Лицето й беше почервеняло. - Не ти вярвам.Мама не е на себе си. Татко си дава вид, че не му пука, но и той притеснен. Как ще карат без пари? Знаеш, че татко трепери да не го съкратят. За какъв дявол
си зарязала такава страхотна работа?
- Не ме поучавай, Трин.
- Е,все някой трябва да го направи! Никъде няма да получаваш толкова. И какво ще пише в сивито ти?
- О,я не се преструвай, че мислиш за другите.Всичко се върти около теб и какво искаш ти. - Моля? - Не ти пука какво правя стига да можеш да подновиш напъните си за блестяща кариера.Просто ти трябвам, за да кърпя семейния бюджет и да плащам за детска градина. Майната им на всички останали -3наех, че постъпвам егоистично и злобно, но не можех да се сдържа.Все пак сестра ми беше тази, която ни докара до това положение.
Таеното с години недоволство заплашваше да избие на повърхността. - Всички трябва да работим гадната си ра-бота, само и само малката Катрина да може да осъществи
проклетите си амбиции.
- Не става въпрос за мен.
- Нима?
- Не, става въпрос за теб и че не можеш да задържиш единствената добра работа, която са ти предлагали от ме-сеци.
- Не знаеш нищо за работата ми, ясно ли ти е?
- Знам, че ти плащат доста над минималната надница. Не ми трябва да знам повече.
- Да ти е хрумвало, че не всичко в живота е пари?
- Нима? Слез долу и го кажи на мама и татко.
- Да не си посмяла да ми говориш за пари - от годни не си внесла и една игла вкъщи.