Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
толкова неочаквано, че отначало не я познах - мерцедеса
на госпожа Трейнър, тъмносин, с издължени форми.Тя спря, хвърли поглед към сцената на тротоара и се поколе-ба за миг, сетне излезе от колата. Загледа се в еднотипните къщи, може би проверяваше номерата.После ме видя.
Слязох бързо от верандата и поех по пътеката, преди татко да успее да ме попита къде отивам. Госпожа Трейнър стоеше край тълпата и съзерцаваше бъркотията, както навярно Мария-Антоанета е наблюдавала тълпата от разбунтували се селяни.
- Семейна свада - обясних.
Тя отмести очи, сякаш смутена, че са я хванали да гледа.
- Разбирам.
- Доста е скромна, като се има предвид на какво са способни. Посещават семеен консултант.
Елегантният й вълнен костюм, перлите и скъпата прическа бяха достатъчни да я откроят на нашата улица сред анцузите и евтините материи в ярки, безвкусни цветове. Изглеждаше хладна, дори повече от онази сутрин, когато се бе прибрала и ме бе намерила да спя в леглото на Уил. Някъде дълбоко в мозъка си регистрирах факта, че Камила Трейнър няма да ми липсва.
- Питах се дали не можем да поговорим. - Трябваше да извиси глас, за да я чуя през крясъците.
Сега госпожа Гришам изхвърляше колекцията от вина на Ричард. Всяка от експлодиращите бутилки се посрещаше с възторжени писъци и поредната доза сърцераздирателни молби от страна на господин Гришам. В краката на зрителите потече червена река и се насочи към канавката.
Погледнах над множеството, след това към къщата зад мен.Не можех да си представя да поканя госпожа Трейнър в нашия хол, с пръснатите навсякъде играчки, дядо, който похъркваше пред телевизора, мама, която пръскаше с ос-вежител за въздуха, за да прикрие миризмата от чорапите на татко, и Томас, който не закъсняваше да се обърне към
всеки нов гост с “копеле”.
- Ъъъ…моментът не е много подходящ. - Може да поговорим в колата, ако искаш. Само пет
минути, Луиза. Мисля, че ни го дължиш. Няколко съседи погледнаха към нас, докато се качвах в колата. Имах късмет, че семейство Гришам бе новината на
вечерта, иначе аз можех да стана тема за разговор.На на-шата улица да се качиш в скъпа кола, означаваше си свалила някой футболист, или те арестуват полицаи в цивилни дрехи.
Вратите се затвориха с приглушен звук и изведнъж настъпи тишина. Колата миришеше на кожа и в нея нямаше нищо, като не броим мен и госпожа Трейнър.
Никакви опаковки от десертчета, засъхнала кал, изгубени играчки или поклащащи се на огледалото ароматизатори,които прикриват тримесечната миризма на разляна кутия с мляко.
- Мислех, че с Уил се разбирате добре. - Сякаш гово-реше на някого пред нея.
Не отговорих.
- Парите ли са проблем?
- Не.
- Може би искаш по-дълга почивка на обед? Наясно съм, че е доста кратка. Бих могла да помоля Нейтън да…
- Не е това. Нито парите.
- Тогава…
- Всъщност не искам да…
- Виж, нали не мислиш, че можеш да ми оставиш из-вестие, че напускаш, и аз няма да те питам каква е причи-ната?
Въздъхнах дълбоко.
- Чух ви. Двете с дъщеря ви. Снощи. И не искам да… Не искам да съм част от това. - А!
Замълчахме. Господин Гришам сега се опитваше да си пробие път до входната врата, а госпожа Гришам бе заета да изхвърля каквото й попадне през прозореца върху гла-вата му. Изборът на метателно оръжие - тоалетна хартия, кутии с тампони, четка за тоалетна чиния, шампоани- го-вореше. че сега тя е в банята.
- Не напускай, моля те - каза тихо госпожа Трейнър. - Уил се чувства добре с теб. От доста време не се е чувс-твал така. Аз… ще ни е много трудно да ти намерим подходящ заместник.
- Но вие… вие смятате да го заведете на онова място, където хората се самоубиват. „Дигнитас”.
- Не. Смятам да направя всичко възможно да се откаже. - И какво ще е то? Молитви?
Тя ми хвърли поглед, който майка ми би нарекла „старомоден”
- Сигурно вече си разбрала, че ако Уил реши да се затвори в себе си, никой не може да му попречи.
- Всичко ми е ясно - отвърнах. - С него съм, за да му попреча да го направи, преди да са изтекли шестте месеца.
Така е, нали?
- Не. Не е така.
- Затова не ви интересуваше какъв опит имам.
- Мислех, че си умна и жизнерадостна, и различна. Не приличаше на сестра. Не се държеше… като останалите. Мислех… Мислех, че ще успееш да го накараш да се почувства по-добре. И ти го правиш - наистина го караш да се чувства по-добре, Луиза. Когато го видях без онази ужасна брада вчера… изглежда, си от малцината, които успяват да стигнат до него.
Сега от прозореца полетя спалното бельо. Беше изхвър-лено на топка, но чаршафите се разтвориха грациозно миг преди да паднат на земята. Две деца грабнаха единия и нукнаха из малката градина, като го развяваха над главите си.