Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
Отне му няколко минути, но накрая откри текста. Поразително. Предполагаше се, че от оригиналните четиристотин бройки от първото издание на „Дон Кихот“ се бяха запазили само осемнадесет. Това, което Харват държеше в ръцете си, обаче, бе деветнадесетият екземпляр.
Откритието беше още по-забележително и заради тайните, които обещаваше да разкрие. Остана му да провери само още едно нещо.
Известно беше, че Джеферсън е имал навика да слага личния си знак, или по-точно инициалите си, на точно определено място в своите книги. По онова време поставяли сигнатура на определени страници, за да може подвързвачът да подреди ръкописа в правилен ред и да оформи книгата.
За всяка част от книгата имало различна сигнатура, обикновено букви, които следват реда си в азбуката. Личният знак на Джеферсън се състоеше от главна буква „Т“, изписана преди печатното „Д“ на сигнатурата. А след печатната буква „Т“ поставял ръкописно „Д“.
Без да бърза, много търпеливо Харват потърси двата вида означения. Сърцето му се разтуптя, когато намери написаната на ръка буква „Т“ до отпечатаната от издателя „Д“, а после ръкописна „Д“ след печатната „Т“. Този екземпляр на „Дон Кихот“ действително е принадлежал на Джеферсън. Харват беше сигурен в това. Имаше бележки на много страници, но нямаше представа кои от тях съдържаха тайната на кодиращите дискове. Тази загадка трябваше да разреши Никълс.
Харват се насили да си поеме дъх. Сега идваше трудната част. Постави книгата върху бижутерската подложка и предпазливо пъхна другата си ръка в дипломатическото куфарче.
Внезапно от другия край на помещението се разнесе пронизителното пищене на алармено устройство.
Глава 38
Намир Ауад се завъртя към вратата. Беше стреснат и не разбираше какво става.
За секунди Голямата птица и Свирчо се втурнаха в помещението с ръце, пъхнати застрашително под саката им.
Харват размаха ръце във въздуха и заобиколи бюрото, като куцаше.
— Вината е моя — извика той и се заклатушка към мястото, където мъжете се бяха привели над куфара му. — Извинете ме.
Свали ръкавиците си и се зае да отвори ключалката с шифър, която държеше ципа на куфара му. Оглушителният вой продължаваше. Другите хора в джамията занадничаха в кабинета на управителя, за да видят какво става. Ауад извика на Голямата птица да затвори вратата.
Накрая Харват успя да се справи с ключалката и дръпна ципа на куфара. Измъкна едно устройство с размера на дистанционно за отваряне на гараж, натисна няколко бутона и пронизителният вой спря.
— Уф — въздъхна Харват с облекчение и провеси устройството на ремъчето, за което го беше завързал. — Само си представете какво щеше да стане, ако се беше случило в самолета. Май трябва да му извадя батериите.
Голямата Птица и Свирчо го изгледаха кръвнишки.
Харват вдигна устройството малко по-високо, за да го видят добре. Беше евтина аларма, която се прикрепваше към прозореца на автомобила. Задействаше се при чупене на стъкло, клатене или, както беше в конкретния случай, чрез дистанционното към ключодържателя на колата, което Харват бе натиснал, докато беше в другия край на помещението. С помощта на Трейси беше успял да подсили сензорното устройство и да замени част от материала, от който беше направен куфара, с нещо като кръпка, която в действителност направи възможно задействането на алармата чрез дистанционното.
— Окачва се на дръжката на вратата — излъга Харват — за да не може някой да се вмъкне в хотелската ти стая.
— Мосю Винецки, свършихте ли? — попита Ауад, който вече се беше върнал при бюрото си, за да се увери, че нищо не се е случило с „Дон Кихот“.
— Всъщност още не — отговори му Харват и закуцука обратно.
— Моля ви, побързайте. Скоро започва вечерната молитва.
Харват отново сложи ръкавиците си, избута нагоре очилата си и мина покрай управителя на джамията.
Зае се с титулната страница на книгата, като я сравняваше непрекъснато с копието, което Рене Бертран беше изпратил по имейла на Никълс.
Най-после затвори книгата, внимателно я уви в избелелия муселин и я постави обратно в кутията на Джеферсън. Затвори капака, събра нещата си и започна да ги прибира в дипломатическото куфарче.
— Е? — попита Ауад и повдигна вежди. — Доволен ли сте?
— Да, изданието е автентично. Но е в много лошо състояние.