Последният патриот

— Кой е другият мъж, който се вижда на записа? Мъжът с белия костюм — попита президентът.

— Букинист на име Рене Бертран, биографичните данни за когото са оскъдни.

Букинистът, помисли си Рътлидж. Всичко се провали.

— Защо научавам това от теб, а не от ЦРУ?

— ЦРУ има отдел, чиято работа е да издирва обявени за изчезнали агенти на разузнаването. Шефът на този отдел е мой познат — отговори Ленард.

— Това все пак не обяснява защо е потърсил теб.

— Той знае, че професор Никълс е посещавал Белия дом няколко пъти. Знае, естествено, че Харват е работил тук и търси сведения, които да му помогнат да хване изменника. Смята, че мога да му съдействам.

Президентът повдигна вежди.

— Какво имаш предвид?

— Както казах, сър — отвърна Ленард, — аз се отнасям много сериозно към работата си. Никога не говоря за това, което става във вашата администрация.

Рътлидж почувства, че възелът в стомаха му се поотпусна.

— Оценявам професионализма ти, Каролин. Какво друго можеш да ми кажеш за случилото се в Париж?

— Според моя познат ЦРУ има основание да вярва, че Никълс е замесен в нещо, което определени ислямистки фундаменталисти смятат за много опасно; нещо, заради което са готови да убиват, само и само да го запазят в тайна.

— Твоят познат знае ли за кого работи Матю Дод?

— И да знае, не би ми казал — отвърна Ленард. — Да ви кажа честно, мисля, че май крие нещо от мен.

— Защо?

— Доколкото разбрах, намесил се е в нещо тук, у дома, а това е забранено за ЦРУ. Каза ми, наистина, че Матю Дод е един от най-опасните оперативни работници, които Агенцията някога е имала. Не знае каква е връзката на Харват с всичко това, но според него Харват не осъзнава колко опасно е да работи срещу Дод.