Последният патриот

— Каролин, ако искаш повишение — пошегува се Рътлидж — трябва да говориш с директора на Сикрет сървис.

— Не, сър — отвърна Ленард. — Не търся повишение.

— Тогава от какво имаш нужда?

— Господин Президент, работата ми е да ви защитавам и аз се отнасям към нея извънредно сериозно.

— За което съм ти много благодарен — каза Рътлидж и я видя да вади малък дигиталан фотоапарат от джоба си.

Преди да продължи, Ленард се усмихна учтиво:

— Не бих искала да изложа на опасност нашите професионални отношения, като премина границата…

— Каролин — прекъсна я президентът. — Ако реша, че си преминала границата, ще ти го кажа. За какво става въпрос? Трябва ти снимка за някого? Не се притеснявай. Просто ме помоли.

Агентката от Секретната служба погледна към фотоапарата и след това отново към президента.

— Иска ми се да беше толкова просто. Причината да съм тук е един господин, когото сте наели да бъде ваш архивист.

— Антъни Никълс? — попита Рътлидж и си помисли колко е странно, че не го е чувал скоро, а ето че шефът на охраната споменава името му. Президентът се поизправи на стола.

— Какво за него?

— Знаете ли, че господин Никълс е в Париж?

Президентът поклати глава и излъга.

— Не, но Никълс е свободен да пътува където си иска. Той е голям човек. Защо ми го казваш?

— Информиран сте за атентата, извършен там по-рано днес, нали? — попита Ленард.

— Разбира се, но какво общо има това с Антъни Никълс?

— Бил е там.

— Бил е там? — възкликна Рътлидж. — Ранен ли е?

— Не, сър. Имал е голям късмет. Някой го е съборил на земята точно преди експлозията.

Ленард изчака президентът да асимилира чутото и след това продължи:

— Човекът, който го е съборил, е бил Скот Харват.

Рътлидж беше шокиран.

— Харват? Какво прави той в Париж?

Ленард включи фотоапарата, намери видеоклипа със стрелбата и го подаде на президента.

— Това е заснето в парижкия Гран Пале няколко часа след избухването на бомбата.

Президентът изгледа целия запис, после го пусна отново.

— Двама от тримата полицаи, които са били простреляни, са починали на място. Третият е издъхнал в болницата преди четиридесет и пет минути.

— Боже Господи! — възкликна Рътлидж.

— ЦРУ смята…

— ЦРУ? — възкликна президентът.

— Да, сър. Те смятат, че стрелецът от записа е оперативен служител на ЦРУ на име Матю Дод, който преди няколко години инсценирал собствената си смърт, изчезнал е и е приел исляма.

— Исляма?

— Да, сър.

— Знаят ли защо Харват е бил с него?

— Съдейки по видеозаписа — каза Ленард — бил е негов пленник.

— Къде е сега Харват?

— Според източника ми никой не знае.

Рътлидж се опита да запази спокойствие и, най-важното, да мълчи.

— Направих няколко запитвания чрез агентите, които имам в Париж — каза Ленард. — Снимката на Харват, заедно с тези на стрелеца, Антъни Никълс и Трейси Хейстингс са раздадени на полицаите из цяла Франция.

— И на Трейси Хейстинс?

— Явно. Била е в Гран Пале с Харват и Антъни Никълс малко преди стрелбата.