Последният патриот

Улучи го в челюстта, но нападателят му не се и помръдна. Харват се приготви за нов удар, но Голямата птица заработи с двете си ръце.

Удари го два пъти с юмруците си в ребрата и му изкара въздуха. Харват се опита да си поеме дъх и да се изправи, но с Голямата птица върху него имаше чувството, че е затиснат от камион.

Гигантът му нанесе още няколко юмручни удара и болката се разля по цялото му тяло.

Харват му заби едно ляво кроше и още веднъж го фрасна в главата с куфарчето, но без никакъв резултат. Все едно се опитваше да разтопи айсберг със сешоар. Все още без дъх, докато се мъчеше да намери изход от положението, Харват получи още един удар в ребрата.

Спомни си, че май беше забелязал една слабост на противника си, когато се опита да го удари с куфарчето първия път. Замахна отново към него.

Да, прав беше. Голямата птица вдигна ръка, за да блокира удара и снижи главата си. Точно на това се надяваше Харват. Получи още два удара, преди да предприеме контраатака.

Събра колкото сили му бяха останали и замахна с куфарчето. Този път, когато Голяма птица вдигна ръката си и приведе глава, Харват беше готов.

В същия миг той се надигна и му нанесе силен удар с глава. Чу се страшно хрущене от удара на кост в хрущял. От раната, която започваше от носа и стигаше до челото на Голямата птица, бликна кръв.

Гигантът зарева от болка и вдигна ръце към лицето си. Без да се бави, Харват продължи да го обработва.

Едва си поемаше дъх, а това му пречеше да впрегне всичките си сили. Отново замахна с куфарчето, като се възползва от факта, че кръвта в очите на гиганта му пречеше да вижда какво става.

Куфарчето се стовари право върху темето на Голяма птица. Ръцете му се отпуснаха, той се задържа неподвижно за една-две секунди, които на Харват се сториха цяла вечност, след това се килна надясно и се строполи в безсъзнание насред улицата.

Харват с мъка се изтърколи изпод мъжа, но това, което видя миг по-късно, беше не по-малко ужасно. Свирчо се канеше да го нападне с парче тръба в лявата си ръка.

Харват седеше, притиснал куфарчето към гърдите си, и се опитваше да се изправи, но краката му не го слушаха. След схватката с Голямата птица се чувстваше така, сякаш беше направил милион лицеви опори, съчетани с клек и изправяне. Краката му бяха като гумени. Най-доброто, което можа да направи, беше да се затътри по задник към отсрещната страна на улицата.

Гърбът му се удари в някаква кола и разбра, че няма накъде да продължи. Дори Свирчо да не беше толкова силен като Голямата птица, това щеше да бъде краят на Харват. Само ако беше взел някакво оръжие със себе си! Нож или спрей — пак щеше да бъде по-добре, отколкото нищо.

Свирчо видя, че Харват не може да се изправи и се ухили. Зъбите му бяха до един развалени, и макар че това беше невъзможно, Харват имаше чувството, че усеща гнилия му дъх през улицата.

Нямаше никакво съмнение в намеренията на гиганта, който вдигна тръбата и се втурна към него. Положението беше почти безнадеждно, но Харват нямаше да се даде без съпротива, макар и слаба. Издърпа назад единия си крак, за да ритне мъжа в коляното, когато някой вляво извика и видя два фара да се приближават стремително към него.