Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
— Мосю Винецки, както ви казах… — започна Ауад.
Харват, който затваряше куфарчето си, вдигна ръка.
— Цената е съобразена със състоянието на книгата, това ми е ясно. Мога да ви кажа, че нито професор Никълс, нито университета ще бъдат доволни от това, което видях тук тази вечер.
Намир Ауад не беше никак глупав. Той каза с усмивка:
— Мосю, и двамата знаем, че в университета страшно ще се зарадват да получат книгата.
Харват не отговори.
— Ето какво ще ви кажа. За още двадесет хиляди с удоволствие ще ви дам и тази красива дървена кутия.
— Пет — отвърна Харват, като наблюдаваше как Ауад прокарва ръка по капака.
— Петнадесет — предложи Ауад.
— Десет и това е последното ми предложение.
Управителят на джамията протегна ръка:
— Съгласен съм.
Харват стисна ръката му и взе куфарчето си.
— Ще информирам професор Никълс и той ще се обади в университета да преведат парите по сметката на Рене Бертран.
— Чудесно — отвърна Ауад, изпрати госта си до вратата и му помогна да вземе куфара си. — Мисля, че отвън ви чака такси, нали?
Човекът беше добре информиран.
— Да.
— Чудесно. Желая ви приятен път и щом мосю Бертран потвърди, че е получил парите, ще предадем книгата заедно с кутията на професор Никълс.
Харват кимна и се отправи със Свирчо и Голямата птица към предната част на склада. Джамията започваше да се пълни с хора.
Усмихна се на двамата бабаити на Ауад, които спряха прииждащите богомолци, за да може Харват да излезе навън. Отново го изгледаха кръвнишки.
Навън въздухът беше студен и свеж. Харват можеше да види дъха си. Стисна дръжките на куфарчето и големия куфар и се огледа в двете посоки, преди да пресече улицата.
Таксито беше още на мястото си, само на няколко метра от него. Когато се приближи, видя, че е празно и се отправи към кафенето. Искаше му се да се махне час по-скоро от Клиши су Боа. Веднъж щом се добереше до конспиративната квартира на „Саргасо“, щеше да се почувства далеч по-добре.
Харват влезе в мръсното кафене и поспря, за да привикнат очите му с мъждивата светлина. Докато се взираше в полумрака, ноздрите му изпълни миризмата на тютюн, примесена с аромата на ябълка. На възглавниците край ниските маси бяха насядали мъже, някои плащаха сметката си, други довършваха кафето си и дръпваха за последно от наргилетата, преди да се отправят към джамията за вечерната молитва.
В края на барплота видя Муса, шофьора на таксито. Младият човек беше застанал близо до един по-възрастен мъж с плетена шапка и гъста червена брада.
Когато Харват се приближи, мъжът с шапката го погледна и очите им се срещнаха. В лицето му имаше нещо познато. Беше по-скоро чувство, което Харват не можеше да си обясни. Колелцата в мозъка му заработиха на бързи обороти в опита му да се досети къде беше виждал този човек. Имаше нещо в очите му.
Внезапно в ума му проблесна: Гран Пале!
Харват вече беше захвърлил куфара и тичаше към вратата, когато Матю Дод измъкна оръжието изпод ризата си.
Глава 39
Ако разполагаше с повече време, Харват щеше добре да проучи Клиши су Боа, преди изобщо да се доближи до джамията. Една „заешка дупка“, както я наричаха в занаята, където да се скрие и да се дегизира, щеше да свърши много добра работа. Но в момента можеше да разчита само на инстинкта си, а той му казваше да бяга с всички сили.
Изскочи на тротоара отвън и се втурна обратно през улицата, като използваше влизащите в джамията хора за прикритие. Нямаше представа защо си мислеше, че това ще помогне. Ако мъжът наистина бе стрелецът от Гран Пале, той вече беше застрелял трима полицаи и нямаше значение дали ще убие и няколко цивилни.
Вероятно беше така, но те можеха да осигурят някакво прикритие за Харват и той бързо се смеси с тълпата на тротоара пред джамията „Билал“.
Кой, по дяволите, е този човек? Как ме е открил? В ума му се въртяха безброй подобни въпроси, но не беше сега моментът да се занимава с тях. Трябваше да мисли единствено как да запази живота си.
Нямаше нужда да поглежда през рамо, за да разбере, че стрелецът е по петите му. На улицата той беше съвсем лесна мишена и затова направи единственото възможно нещо — върна се обратно в джамията.
Харват си пробиваше път през тълпата, като блъскаше, ръгаше и удряше мъжете пред себе си и те започнаха да недоволстват. Когато стана още по-агресивен, възмущението им нарасна.
Псуваха го на френски и арабски — един дори го заплю, но той не им обърна внимание. В Секретната служба се бе научил как да си проправя път през тълпите и винаги се справяше отлично.