Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
— Е, прав си в едно — каза тя. — Той е първокласен оперативен служител.
— Какво е правил в Париж на мястото на атентата и престрелката днес?
— Не знам.
— Каролин, ти видя как дръпна онзи човек, за да го предпази, секунди преди експлозията. Той е знаел какво ще се случи. Има някаква връзка с атентата.
Ленард отпи от питието си.
— Още не си ми казал защо се интересуваш от всичко това?
Озбек знаеше, че е по-добре да й каже истината.
— Мъжът зад Харват на видеозаписа със стрелбата… имаме основание да смятаме, че е един от нашите, който е минал на другата страна.
— Мислиш, че Харват работи с него? — каза тя. От тона й личеше, че не вярва да е така.
— Не знам какво да мисля. Затова питам теб. Ти познаваш Харват.
— Познавам го достатъчно добре, за да знам, че той не би се замесил нито в атентат, нито в престрелка.
— Така ли? Тогава ми дай правдоподобно обяснение за присъствието му и на двете места, както се вижда от видеозаписите.
— За бога, Айдън. Наистина ли водим този разговор? Харват е спасил човек, който иначе щеше да стане на парчета, а доколкото става въпрос за стрелбата, ясно е, че в гърба му е бил опрян пистолет.
— Но защо? Защо Харват? Защо се озовава и на двете места? Това се опитвам да разбера.
Ленард погледна Озбек.
— Ти, агентът от ЦРУ, подозираш, че Харват е замесен в неофициални операции, и въпреки това искаш да разбереш от мен, агент на Секретната служба, какво прави той в Париж? Оз, позволи ми да ти задам един въпрос.
— Давай.
— Колко ви плащат, за да си гоните опашките?
Озбек пропусна сарказма покрай ушите си и насочи разговора в друга посока.
— Жената с Харват, коя е тя?
— Неговата приятелка — отвърна Ленард. — Трейси Хейстингс. Служеше във военноморските сили. Беше специалист по обезвреждане на взривни устройства, но една самоделна бомба избухна в ръцете й, като отнесе едното й око и част от лицето й.
Въпреки че записът не беше с кой знае какво качество, на Озбек му беше трудно да повярва, че привлекателната жена, която беше видял, е преживяла такава ужасна трагедия.
— Ако я видиш, няма да предположиш какво е станало — добави Ленард, като че ли беше прочела мислите му. — Щом е заснета на видеозаписите, би трябвало да можеш да провериш в базите си данни и да откриеш съвпадение поне с паспортната й снимка.
Озбек не отговори и тя продължи:
— Не сте я открили, нали? Защо?
Озбек беше откровен:
— Записът от мястото на експлозията е неясен.
Ленард се облегна на стола.
— Виж ти.
— Какво ще кажеш за мъжа, когото Харват е спасил?
— Нямам никаква идея.
Отговорът дойде прекалено бързо, за да е искрен.
— Въпреки лошото качество на записа — каза той, като взе фотоапарата и й показа кадрите, които беше прехвърлил на него, — пуснах лицето му за проверка в базата данни.
— Според мен, стандартна оперативна процедура — отбеляза Ленард.
— Плащат ни, за да вършим малко повече, освен да си гоним опашките.
Ленард не отговори.
— Както и да е, получиха се много съвпадения, но никое от тях не беше човекът, когото издирваме, и приложихме филтри, за да ограничим търсенето. Единственият, с когото успяхме да го свържем, беше Харват, ето защо започнах оттук. Проверихме в базата данни на Военноморските сили, на Министерството на вътрешната сигурност, дори и на Секретната служба.
— Лошо момче.
Озбек не обърна внимание на забележката.
— След това нещо ме накара да проверя в една друга база данни на Секретната служба.
Ленард повдигна въпросително вежди.
— Нещо ми подсказва, че „лош“ не е най-подходящата дума за това, което си направил.
— Получихме осемдесет процента съвпадение на един чест посетител в Белия дом, на когото е разрешен достъп навсякъде, с изключение на паник-стаята. Искаш ли да видиш снимката му? — попита оперативният агент на ЦРУ и показа изображението на камерата си.
— Не особено.
Въпреки това Озбек обърна камерата към нея.
— Името му е Антъни Никълс. Професор в Университета на Вирджиния. Има американски паспорт. Излетял е от националното летище „Рейгън“ и е кацнал на летище „Шарл де Гол“ преди два дни.
— Просто съвпадение — отбеляза Ленард.
— Бих се съгласил с теб — отвърна Озбек — ако не беше фактът, че не вярвам в случайните съвпадения.
Ленард замълча.
— Каролин, точно сега в Париж има толкова много мъртъвци — двама от тях полицаи. Много е вероятно зад всичко това да стои бивш служител на ЦРУ на име Матю Дод, инсценирал смъртта си и потънал в дън земя преди няколко години.