Мъртви преди мрак
- Автор: Харис Шарлейн
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува“ чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие — той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
— Това пък откъде го измисли? — попита потиснато и вяло.
— Смятам, че някой е дошъл да убие мен, също като Модет и Доун, но е попаднал на нея — забелязах как идеята бавно се процежда в съзнанието му. — Аз смятах да си стоя у дома, докато тя е на събирането, но в последния момент Сам ме помоли да отида с него. Колата ми беше отпред, защото отидохме с неговата. Бабината е отзад и е изглеждало така, сякаш съм сама. Бил отишъл да се преоблече, след като й помогнал с багажа. Който и да е бил… дошъл е, когато е била сама.
— Откъде да знаем, че не е бил самият Бил? — попита Джейсън, сякаш той не седеше до него.
— Откъде да знам кой точно е бил? — реагирах гневно на несъобразителността му. — Може да е бил абсолютно всеки. Всеки, когото познаваме. Не смятам, че е Бил. Както не смятам, че Бил е убил Модет и Доун. Според мен този, който е убил Модет и Доун, е убил и баба.
— Знаеше ли, — почти извика Джейсън — че е оставила цялата къща само на теб?
Имах чувството, че плисна кофа със студена вода в лицето ми. Забелязах, че Сам също потръпна. Очите на Бил помръкнаха и изстинаха още повече.
— Не! Винаги съм мислела, че ще получим равни дялове, както бе с къщата на родителите ни.
— Оставила ти е и всичката земя.
— Защо говориш така?
Тъкмо бях решила, че нямам повече сълзи, и щях да се разплача отново.
— Тя не беше справедлива! — крещеше брат ми. — Не е честно! А сега вече не може и да оправи нещата.
Започнах да треперя. Бил ме вдигна от стола и взе да се разхожда с мен нагоре-надолу из двора. Сам седна пред Джейсън и настойчиво му заговори с нисък и напрегнат тон.
Бил ме бе прегърнал, но аз не можех да спра да се треса.
— Наистина ли мисли всичко това? — попитах, без да очаквам Бил да ми отговори.
— Не — отвърна той, погледнах го изненадана. — Не е могъл да помогне на баба ти и не може да приеме мисълта, че някой се е спотайвал и те е причаквал и вместо теб е убил нея. Нужно му е да се ядосва на нещо. И защото няма как да си го изкара на теб, че не са те убили, се ядосва за други неща. Не му обръщай внимание.
— Невероятно! — възкликнах искрено.
— О, ходих на вечерен курс по психология — отвърна вампирът Бил Комптън.
Нямаше как да не помисля: „Ловците познават дивеча си“.
— Защо баба би оставила всичко само на мен и нищо за Джейсън?
— Може би някой ден ще разбереш — отвърна той и това ми бе достатъчно.
Тогава Анди Белфльор излезе от къщата и застана на стъпалата, заглеждайки се в звездите, сякаш там щеше да намери някакви улики.
— Комптън! — извика рязко.
Усетих как Бил ме погледна леко изненадан, което за него си беше доста силна реакция.
— Сега вече я оплескахме — рекох ядосана.
— Ти ме защитаваше — каза той. — Опасяваше се, че полицията ще ме заподозре за убийствата на онези жени. Ето защо искаше да се увериш, че са имали контакти и с други вампири. А сега смяташ, че Белфльор ще се опита да хвърли обвинението за смъртта на баба ти върху мен.
— Да.
Той пое дълбоко дъх. Бяхме близо до дърветата около градината, в тъмнината. Анди отново го извика.
— Суки, — обърна се нежно Бил — убеден съм точно колкото теб, че планираната жертва си била ти.
Донякъде беше шокиращо да го чуя от друг.
— Не съм убил онези жени. Така че ако техният убиец е същият, значи не аз съм извършителят. И той ще го разбере, та, макар да е Белфльор.
Тръгнахме обратно към светлината. Щеше ми се нищо от това да не се бе случвало. Искаше ми се всички хора и светлините да изчезнат. До един, включително и Бил. Исках да съм сама у дома с баба и тя да е толкова щастлива, колкото бе последния път, когато я видях.
Беше безполезно и детинско, но въпреки това имах нужда да си го мисля. Така бях завладяна от тази фантазия, че не виждах необходимост да се връщам в реалността, докато наистина не се наложи.
Джейсън изскочи пред мен и ме зашлеви по лицето.
Беше толкова неочаквано и болезнено, че изгубих равновесие, олюлях се и паднах тежко на едното си коляно.
Канеше се отново да се нахвърли върху ми, но Бил неочаквано се озова пред мен, приведе се, готов за скок, и показа зъбите си. Изглеждаше страховито. Сам сграбчи брат ми и го повали на земята и май завря лицето му в земята, за урок.
Анди Белфльор бе направо смаян от тази неочаквана проява на агресия. Но след малко стоеше между нас на ливадата. Погледна Бил и преглътна, но рече непоколебимо:
— Комптън, отдръпни се, той повече няма да я удари.
Бил дишаше дълбоко, опитвайки се да контролира глада си за кръвта на Джейсън. Не можех да чета мислите му, но можех да разчета езика на тялото му. Не можех точно да прочета мислите на Сам, но ми беше ясно, че е страшно ядосан. Брат ми ридаеше. Мислите му бяха объркани и заплетени.