Песента на гарвана
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Искра Мечкуева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Песента на гарвана». Краткое содержание книги:
За съжаление, когато привършиха със закуската и Жана взе душ, беше вече съвсем ясно, че бурята напълно е утихнала. Жана се облече, обзета от мрачни мисли. Толкова много й се искаше да не я изхвърлят тъй бързо от рая. Чудеше се дали Гарвана има някакви делови ангажименти, които не търпят отлагане, или пък ще пожелае да останат още няколко прекрасни дни в залива. Така щеше да й отдаде възможност да открадне поне още малко от неговата любов.
— Намерих го, Жана!
Тя си нахлузи през главата една от огромните му тъмни тениски и извика:
— Какво?
— Намерих ти истински скицник. Знаех, че Ейнджъл го е оставила тук някъде, но не можех да се сетя къде.
Жана вдигна ципа на джинсите си и отвори вратата на кабинката, която беше и баня, и тоалетна.
— Скицник ли? — попита тя учудено и се опита да махне косата от лицето си. Плътните копринени кичури не й се подчиниха и, когато вдигна глава, паднаха пак напред. Отново бутна настрани непокорните къдрици. Опитваше с всички сили да не обръща внимание на топката, която засядаше в стомаха й, колчем се споменеше името на Ейнджъл.
— Тя да не е художничка? — попита неохотно тя.
— Да, при това доста добра — отвърна Гарвана. Спомни си великолепното пано върху стъкло, което Ейнджъл беше направила за къщата му на остров Ванкувър. На паното бе изобразена „Черната луна“ — неговият траулер за далечни плавания, плъзгащ се по едно тайнствено море, а под него проблясваше като сребриста буря огромен пасаж сьомга.
— Галериите се редят на опашка за нейните витражи.
— О! — Това беше единственият звук, за който намери сили Жана. Мисълта, че трябва да се съревновава за сърцето на Гарвана с една жена, която не само беше смела, красива и блондинка, но и художничка за капак на всичко, направо я отчая. — Животът не е никак справедлив, нали? — измърмори тя под нос.
— Какво?
— Витражи… — повтори като ехо Жана, правейки неимоверно усилие да сложи малко ред в мислите си. Улови се като удавник за сламка за първото нещо, което й дойде наум и на езика и продължи: — Миналата година видях една наистина великолепна работа в галерията в Сиатъл. Толкова много исках това пано, че стоях по цели дни пред него и си мечтаех, че бих могла да го притежавам. — Споменът за онзи безмълвен копнеж я накара да се усмихне. — Представляваше планинска верига на здрачаване, онова най-вълшебно време на деня, когато легендите оживяват и стават истински. Планините, които се губеха някъде оттатък хоризонта, бяха изобразени във всевъзможните нюанси на синьото, а морето — то бе блестящо, пълно с живот, приличаше на бог и пръскаше своята светлина и жизнена сила, на всичко, до което се докоснеше. Тогава си мислех, че бих била готова да продам душата си на дявола, само и само, да имам достатъчно пари поне за едно ъгълче от това пано. Само дето рогатият не прояви никакъв интерес към душата ми…
— Да, Ейнджъл му сложи доста високичка цена, защото не можеше да се реши да го продаде — каза Гарвана и леко се усмихна. — Беше едно от любимите й неща.
— То нейна творба ли е? — зяпна от изненада Жана, ококорила невярващи очи.
Гарвана кимна утвърдително.
— Ейнджъл познава природата на нещата. Тя много добре знае, че морето е източника на целия живот. Тя е забележителна жена — добави, подавайки скицника на Жана. — Като теб.
Жана не знаеше дали да се смее или да плаче, или да крещи срещу тази въпиеща несправедливост. Не само, че трябваше да й завижда на тази Ейнджъл за любовта на Гарвана, но и да се възхищава на таланта й — е, това бе повече, отколкото чувствата на Жана можеха да понесат. Безмълвно взе скицника и го разлисти. Имаше рисунки само на три листа — скици на морска трева върху широк пясъчен плаж. В скиците бе постигнато невероятно равновесие между отделните елементи на рисунъка и една едва доловима, но някак много чувствено изящество на линиите. От рисунките на тези иначе толкова обикновени неща — плажа и морската трева — ясно прозираше разбирането на художничката за вечния контраст и неизбежното единство в природата. Красотата на рисунките я накара да изпита почти болка.
— Не мога да го взема — каза накрая тя. — Сигурно Ейнджъл…
— Тези скици няма да й трябват — прекъсна я бързо Гарвана. — Те са само предварителни набори. Творбата вече е завършена и е подарък за дядо ми.
Жана затвори скицника и вдигна очи към Гарвана. В погледа й продължаваше да се чете колебание.
— Вземи го, използвай го! — настоя той. — Така няма да се наложи да биеш път чак до Масет и обратно, само за да си купиш скицник. Нали каза, че искаш да нарисуваш тотемите при залез-слънце? Ето, сега си имаш истински скицник и ще можеш да останеш още няколко дена, нали? — Гарвана млъкна изведнъж, погледна някак особено и добави: — Освен ако не трябва да се връщаш в Масет по някаква друга причина…