Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
Остане там и гледа след колата, докато я загуби от поглед. Нямаше време за сбогувания. Току-що бе поставил всичко, което имаше значение в живота му, в някакво такси, управлявано от усмихващ се чужденец.
Отиде до първото такси в колоната. Шофьорът изглеждаше обиден, задето Бийн наруши колоната. Холандия отново бе станала цивилизовано място, защото вече се самоуправляваше, и явно колоните се уважаваха. Изглежда, холандците се гордееха, че спазват опашките, което беше абсурд, защото висенето по опашки беше английски национален спорт.
Бийн подаде на шофьора двайсет и пет доларова монета, която последният погледна с презрение.
— В момента доларът е по-силен от еврото — обясни Бийн. — Плащам ви едно пътуване, така че да не загубите нищо от това, че качих съпругата си на друго такси.
— Закъде ще пътувате? — попита грубо шофьорът. Английският му прозвуча превзето. Холандците определено се нуждаеха от по-добри езикови програми на собствения си език, а не от английски видео– и радиопредавания.
Бийн не му отговори, преди да се качи в таксито и да затвори вратата.
— Карайте към Амстердам — нареди.
— Какво?
— Чухте ме.
— Това струва осемстотин долара — заяви шофьорът.
Бийн отдели една банкнота от хиляда долара от своята пачка и му я даде.
— Работи ли изобщо видеото в тази кола? — попита той.
Шофьорът разгледа демонстративно банкнотата, за да се увери, че не е фалшификат. На Бийн му се щеше да съществуват банкноти на Хегемонията. Не харесвате доларите ли? Какво ще кажете тогава за хегемонска валута? Но тези дни едва ли някой щеше да приеме хегемонски пари за каквото и да е. Нищо чудно, щом лицата на Ахил и Питър се мъдреха върху всеки видеоекран в града, а според новините Питър бе присвоил хегемонски пари. Въпросните две лица бяха и на екрана на видеото в таксито, когато шофьорът най-после го включи.
„Бедният Питър. Сега той знае как папите и противниците им са се чувствали, когато за трона на Свети Петър са претендирали двама кандидати. Какъв исторически шанс за него. Каква бъркотия за света.“
И за своя изненада Бийн откри, че всъщност не го е грижа за царящия хаос в света, защото не засягаше неговото малко семейство.
„Сега аз съм гражданин — осъзна той. — Всичко, което ме интересува, е как тези световни събития ще повлияят на моето семейство. Преди се интересувах от световните събития само доколкото засягаха мен. Имах навика да се присмивам на сестра Карлота, защото тя бе толкова загрижена.“
Но се интересуваше. Наблюдаваше все така зорко. Обръщаше внимание. Казваше си, че го прави, за да знае къде ще е в безопасност. Сега обаче, с далеч по-голямо основание да се безпокои за безопасността, цялата тази работа с Питър и Ахил му се стори абсолютно досадна. Питър беше глупак, въобразяваше си, че ще контролира Ахил; само глупак би се доверил на китайски източник по такъв въпрос. Ахил явно познаваше Питър, щом бе предвидил, че хегемонът ще го спаси, вместо да го убие. А и защо да не го познава? Достатъчно бе Ахил да си се представи като хегемон, но глупав като Питър.
Все пак, макар да го отегчаваше, историята, раздухана от журналистите, започна да придобива смисъл, когато се съчетаеше с нещата, които Бийн знаеше. Разбира се, изявлението за присвояването беше очевидна дезинформация от Ахил, макар всички предсказуеми нации да ревяха в един глас, че искат разследване: Китай, Русия, Франция. Онова, което изглеждаше вярно, бе, че Питър и родителите му са се измъкнали от двора на хегемона в Рибейрау Прету тази сутрин точно преди разсъмване, отишли са с кола до Араракара, а после са отлетели за Монтевидео, където са получили официално разрешение да летят до Съединените щати като гости на американското правителство.
Разбира се, възможно бе внезапното им бягство да е било ускорено от нещо, което е направил Ахил, или от информация, издала истинските планове на Ахил. Бийн обаче беше сигурен, че евакуацията им е била задействана от имейлите, които той и Петра изпратиха тази сутрин, когато получиха съобщението на Хан Цу.
Очевидно семейство Уигин или си бяха легнали много късно, или бяха станали твърде рано, защото бяха получили писмата почти веднага след изпращането им. Прочели са ги, дешифрирали са съобщението, разбрали са намека на Хан Цу, после невероятно бързо са убедили Питър да им обърне внимание, за да се махнат моментално.