Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Тя самата не съзнаваше колко бе съзряла по време на пътешествието, докато не влезе в закрития дом и не се захвана веднага с героичната задача да го направи отново обитаем с помощта на Гала Пласидия, черната прислужница, която се върна от стария Квартал на робите веднага щом научи за завръщането им. Фермина Даса вече не беше едничкото дете, едновременно глезено и тиранизирано от бащата, а стопанка и господарка на една империя, потънала в прах и паяжини, която можеше да бъде възкресена само със силата на непобедимата любов. Тя не се обезсърчи, защото бе окрилена от такава воля, че се чувствуваше способна да помести целия свят. Същата вечер, докато пиеха, шоколад с питки в кухнята, баща й с ритуална тържественост й връчи пълномощията за управление на дома.
— Връчвам ти ключовете на твоя живот — каза и той.
Тя, навършила седемнадесет години, пое отговорността без вълнение и с пълното съзнание, че всяка педя извоювана свобода е в полза на любовта. На другия ден, след изпълнената с кошмарни сънища нощ, тя за пръв път се натъжи от завръщането, когато отвори балконската врата и отново видя печалния дъждец в градината, статуята на обезглавения герой, мраморната пейка, където Флорентино Ариса сядаше с книгата стихове. Тя вече не мислеше за него като за недостижимия годеник, а като за отредения съпруг, на когото изцяло принадлежеше. Усети колко тежеше напразно изгубеното време, откакто бе заминала, колко й струваше да оживее, колко любов й трябваше, за да обича мъжа си така, както бог повелява. Учуди се, че не е в градината, както бе седял толкова пъти въпреки дъжда, учуди се, че не е получила никакъв знак от него, поне като предчувствие, и внезапно я разтърси мисълта, че е умрял. Но веднага отхвърли лошата мисъл, защото в шемета на телеграмите от последните дни, преди наближаващото завръщане, бяха забравили да се уговорят как ще се свързват, когато тя си дойде.
Истината е, че Флорентино Ариса не беше сигурен дали се е върнала, докато телеграфистът от Риоача не потвърди, че се е качила в петък на същия платноход, който не пристигна предния ден поради насрещните ветрове. Така че в края на седмицата той взе да дебне за някакъв признак на живот в къщата им и чак в понеделник привечер забеляза през прозорците да се движи една светлинка, която скоро след девет часа угасна в спалнята с балкона. Не можа да спи, сполетя го същото гадене, което съсипваше първите нощи на любовта му. Трансито Ариса стана с първи петли, разтревожена, че синът й бе излязъл на двора в полунощ и още не беше се върнал. Отишъл бе на вълнолома, блуждаеше там и декламираше до съмнало любовни стихове срещу вятъра с лице, обляно в ликуващи сълзи. В осем сутринта той седна в Енорийското кафене, зашеметен от нощното бдение, и се помъчи да измисли по какъв начин да приветствува Фермина Даса с добре дошла. В този миг се почувствува разтърсен като от сеизмичен трус, който сякаш разкъса вътрешностите му.
Беше тя. Пресичаше площад Катедралата заедно с Гала Пласидия, която носеше пазарските кошници, и за първи път не беше с ученическата униформа. Бе станала по-висока отпреди, с по-определени черти и постегната, а красотата й бе избистрена от увереността на зрял човек. Плитката й отново бе пораснала, но не я носеше на гърба, а спусната през лявото рамо, и тази простичка промяна й бе ограбила и последната детска черта. Флорентино Ариса замръзна на мястото си, докато призрачното създание прекоси целия площад, без да отклонява поглед от пътя си. Но същата непреодолима сила, която го бе вцепенила, го застави след миг да се втурне подире й, когато тя зави зад ъгъла на катедралата и се изгуби сред оглушителната врява на търговските улички.
Следеше я, като се пазеше да не го забележи, и откри привичните жестове, изяществото, подранилата зрялост на съществото, което обичаше най-много в света и което за първи път виждаше в естественото му състояние. Удиви се с каква лекота си отваряше път през тълпата. Докато Гала Пласидия се блъскаше, кошниците й се заплитаха и трябваше да подтичва, за да не я изгуби, тя плуваше през уличното безредие в свое собствено пространство и време, без да се докосва до никого, като прилеп в тъмното. Често бе ходила на пазара с леля Есколастика, но все за разни дребни покупки, защото баща й лично се грижеше за снабдяването на дома не само с мебели и храна, но дори и за женските дрехи. И това първо самостоятелно излизане бе за Фермина Даса очарователно приключение, идеализирано от детските й мечти.