Любов по време на холера

— Това не е подходящо място за една коронована богиня.

Тя обърна глава и видя на две педи от очите си неговите ледени очи, мъртвешки бледото лице, вкаменените от страх устни, същите, каквито ги бе видяла в тълпата след коледната литургия първия път, когато той пак бе застанал толкова близко до нея, но за разлика от тогава сега тя не почувствува разтърсването на любовта, а бездната на разочарованието. В един миг й се разкри величината на собствената й заблуда и тя ужасена се запита как е могла да гради толкова време и тъй безпощадно към себе си подобна химера в своето сърце. Можа само да помисли: „Господи, горкият човек!“ Флорентино Ариса се усмихна, понечи да каже нещо, понечи да тръгне след нея, но тя го изличи от живота си с едно махване на ръката.

— Не, моля ви — каза му тя. — Забравете това.

Същия ден, докато баща й спеше следобедния си сън, тя изпрати по Гала Пласидия писмо от два реда: „Днес, като Ви видях, разбрах, че всичко между нас е само илюзия.“ Слугинята занесе също така телеграмите му, стиховете, изсушените камелии и поиска от него да върне писмата и подаръците, които тя му бе изпращала: молитвеника на леля Есколастика, листата от нейния хербарий, квадратния сантиметър от расото на свети Петър Клаверски, медальоните с ликове на светци, плитката от петнадесетгодишната й възраст с копринената панделка от ученическата униформа. В последвалите дни, на границата на лудостта, той й написа безброй отчаяни писма и причакваше слугинята, за да й ги предаде, но слугинята изпълняваше категоричното нареждане да не взима нищо друго освен върнатите подаръци. Тя настоя така упорито, че Флорентино Ариса изпрати всички, с изключение на плитката, която нямаше да върне, докато Фермина Даса не се съгласи да я получи лично, за да поговорят ако ще за един миг само. Но не го постигна. Опасявайки се синът й да не вземе някое фатално решение, Трансито Ариса пренебрегна гордостта си и помоли Фермина Даса за любезността да й отдели пет минути. Фермина Даса я прие за миг на терасата на къщата си, без да я покани да влезе и без да прояви и най-малката слабост. Два дни по-късно, след дълъг спор с майка си, Флорентино Ариса откачи от стената на стаята си прашната стъклена поставка, на която бе сложил плитката като свещена реликва, и самата Трансито Ариса я върна в кадифената й кутийка, извезана със сърма. Флорентино Ариса никога повече не намери сгоден случай да види Фермина Даса насаме, нито да поговори насаме с нея в толкова многото срещи през тъй дългия им живот и чак след петдесет и една години, девет месеца и четири дни в първата й вечер на вдовица повтори клетвата си във вечна вярност и любов завинаги.

На двадесет и осем години доктор Хувенал Урбино беше най-търсеният ерген. Току-що се бе завърнал от дълъг престой в Париж, където бе изучавал медицина и хирургия, и откакто стъпи на твърда земя, даде поразителни доказателства, че не си беше губил времето нито миг. Върна се по-напет и отпреди, повече господар на съдбата си и никой от връстниците му не изглеждаше така придирчив и подготвен в науката си като него, но пък и нямаше мъж да танцува по-добре от него модерните танци или да прави по-добри импровизации на пиано. Съблазнени от личните му качества и от сигурността, която даваше семейното му имущество, девойките от неговата среда тайно хвърляха жребие коя да остане с него, а и той играеше с коя да остане, но успя да се запази в рамките на любезностите, непокътнат и изкусителен, до момента, когато отстъпи без съпротива пред плебейското очарование на Фермина Даса.