Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Белокосите сестри се бяха свързали и сиянието на сайдар странно как обгръщаше и двете, изключвайки Испан. Не можеше да се определи коя от двете оглавява малкия им кръг и държи щита, заслонил Мраколюбката, но дори някоя Отстъпница нямаше да може да го скърши. Те се спряха да поговорят с една пълна жена в бозавокафява вълна, която зяпна кожената торба, покриваща главата на Испан, но въпреки това приклекна в учтив реверанс и им посочи една от варосаните сгради.
Елейн и Авиенда се спогледаха ядосано. Е, тя поне беше ядосана. Понякога Авиенда издаваше чувствата си не повече от някой камък. Те връчиха юздите на конете си на двама от дворцовите коняри и се забързаха след трите. Някои от жените, които не бяха от Родството, се опитаха да ги попитат какво става, две-три — доста заповеднически, но Елейн им обясни набързо и ги остави да сумтят възмутено зад гърба й. О, какво ли не би дала да го получи най-после това безвременно лице! Това усука една нишчица в дълбините на мисълта й, но тя изчезна веднага щом тя понечи да я проучи.
Когато бутна и отвори простата дървена врата, зад която се беше скрила тройката, Аделиз и Вандийн вече бяха поставили Испан да седне на един стол с кожен гръб и бяха открили главата й, а торбата лежеше върху тясна груба маса заедно с пелерините им. Стаята беше само с едно прозорче малко под тавана, но тъй като слънцето все още беше високо, беше добре осветена. Лавици покриваха стените, отрупани с големи медни котли и разлати бели купи. Ако можеше да се съди по миризмата на прясно изречен хляб, единствената друга врата водеше към кухнята.
Вандийн се огледа рязко при изскърцването на вратата, но щом ги видя, лицето й се изглади и стана напълно безизразно.
— Сумеко ни каза, че билките, които й даде Нинив, отслабват действието си — каза тя, — и изглежда, е най-добре да я разпитаме сега. Освен това сега наистина като че ли имаме време. Добре ще е да разберем какво е замисляла в Ебу Дар… Черната Аджа… — Устата и се изкриви от отвращение. — И какво знаят те.
— Съмнявам се, че са знаели за тази ферма, след като и ние не знаехме — каза Аделиз. Потупваше замислено устните си с пръст и оглеждаше жената на стола. — Но е по-добре да знаеш отначало, вместо да плачеш след това, както обичаше да казва баща ми. — Тя сякаш оглеждаше някакво животно, каквото не беше виждала, някакво същество, чието съществуване не може дори да си въобрази.
Устните на Испан се свиха. По отеклото й лице течеше пот и тъмните й сплетени коси се бяха разбъркали, а облеклото й бе омачкано и разпърпано, но въпреки гуреливите си очи тя съвсем не изглеждаше толкова замаяна, колкото преди.
— Черната Аджа е празна приказка, и мръсна при това — изръмжа тя малко хрипливо. Сигурно й беше много горещо в тази кожена торба, а не беше пила вода от Тарасинския палат дотук. — И съм много изненадана, че си позволявате да я изричате. И да ми хвърляте такова обвинение! Каквото съм направила, направила съм го по заповед на Амирлинския трон.
— По заповед на Елайда? — избухна невярващо Елейн. — Имаш дързостта да твърдиш, че Елайда ти е заповядала да убиеш Сестри и да се измъкнеш от Кулата? Че Елайда ви е наредила да извършите онези неща в Тийр и Танчико? Или може би имаш предвид Сюан? Лъжите ти са жалки! Ти си отстъпила някак от Трите клетви и това те изобличава като Черна Аджа.
— Не съм длъжна да отговарям на въпроси от вас — отвърна, намусено Испан и присви рамене. — Вие сте бунтовнички срещу законната Амирлин. Ще бъдете наказани и може би усмирени. Особено ако ме нараните. Аз служа на истинската Амирлински трон и вие ще бъдете наказани жестоко, ако пострадам.
— Ти ще отговориш на всеки въпрос, който ти зададе моята почтисестра. — Палецът на Авиенда опипваше ножа на колана й, но очите й не се откъсваха от Испан. — Влагоземците изпитват болка. Те не знаят как да я прегърнат и да я приемат. Ти ще отговаряш на това, което те питат. — Нито гледаше сърдито, нито се зъбеше или ръмжеше, само говореше, но Испан се сви в стола си.
— Мисля, че това е извън закона, дори тя да не беше поданичка на Кулата — каза Аделиз. — При нас е забранено да проливаме кръв по време на разпит или да позволяваме други да го правят от наше име. — Прозвуча със съжаление, въпреки че дали беше заради забраната, или за това, че Испан е поданичка, Елейн не можа да разбере. Тя самата не беше се замисляла, че Испан все още може да се счита за такава. Казваха, че никоя жена не може да сложи край на това поданство, преди Кулата да приключи с нея, но всъщност докоснеше ли те веднъж Бялата кула, краят не идваше никога.