Удряй където боли

Към тази отрепка не изпитвах и грам от съжалението, което изпитвах към Джош Смедли. Безумен кретен, който е в състояние да продава хероин на недорасли хлапета, напълно заслужава да му се случат и най-големите ужаси.

Станах, пуснах другата стодоларова банкнота на леглото до него и отидох при Бил, който чакаше до вратата. Слязохме внимателно по гнилите скърцащи стълби и излязохме навън, на чист въздух.

— Чух всичко — каза Бил, докато отивахме към колата. — Ясно е какво е станало с Тери. Мистър и мисис Торсън са отгледали две прекрасни деца.

Отключих.

— Случва се и това. Самите те също не са били прекрасни родители.

Седнахме и останахме мълчаливи в продължение на доста време. Накрая Бил каза:

— Добре. Ханк е мъртъв. Анджи е на сигурно място. Тери е мъртъв. Остава Мински, нали?

— Точно така — отговорих аз. — Досега беше лесно, но с Мински няма да е така. Ще се видя със Сандра след два часа. Искам да разбера докъде е стигнала. Ще действаме довечера.

Запалих двигателя.

— Да се прибираме вкъщи.

В ресторант „Трите рака“ ме посрещна Уоли с ослепителната си усмивка.

— Мис Уилис ви очаква, мистър Уолъс. Вече знаете пътя, нали?

Кимнах, изкачих се по стълбите, почуках на вратата и влязох.

Сандра седеше на масата. Пред нея имаше голям шейкър за коктейли и две чаши.

— Здравей, Дърк — поздрави ме тя и махна към шейкъра. — Обслужвай се.

Седнах срещу нея.

— Не сега — отговорих и я погледнах.

Беше с бяла рокля и гъстата й черна коса падаше свободно върху загорелите от слънцето рамене. Зелените й очи блестяха. Реших, че това е най-сексапилната и най-зла жена, която някога съм виждал и която се надявам никога повече да не видя.