Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
Започна нервно да крачи из стаята. Искаше й се капитан Майк да се появи по-скоро. Единствената й надежда бе да му обясни всичко и да го помоли да я пусне. Но какво щеше да стане, ако корабът вдигнеше котва, преди той да се върне в каютата си?
Минутите минаваха, а никой не се появяваше. Тя отново отвори вратата, но Шон продължаваше да стои пред каютата и застрашително й се озъби. Дали наистина щеше да я убие, ако кажеше на капитана, че са я довели насила? Но тя не можеше да остане на борда. Капитанът скоро ще открие, че е жена.
Внезапно вратата отвори и един мъж с червена коса влезе в каютата. Той я изгледа и се отпусна на един стол до бюрото. Беше привлекателен мъж на средна възраст, но изглеждаше много уморен.
— Значи ти си новият ми прислужник — вяло каза капитанът.
— Не, мосю — толкова тихо отвърна Бетина, че се зачуди дали капитанът ще я чуе.
— Тогава какво правиш тук?
— Двама от вашите хора ме доведоха.
— Но защо? — зелените му очи настойчиво я изгледаха.
— Доведоха ме тук за ваш прислужник, но…
— Но ти си променил решението си — довърши мъжът вместо нея. — Мога ли да те убедя отново да размислиш? Предишният ми прислужник загина по време на буря, но той беше прекалено млад. Ти ми изглеждаш здраво и силно момче и мисля, че ще се справиш.
— Това е невъзможно, капитане.
— Ако се тревожиш, защото си французин, няма защо — нетърпеливо рече той. — На кораба има и други французи и няма да си самотен, а освен това говориш достатъчно добре английски. Ще ти плащам добре и по-нататък можеш да станеш и моряк.
— Ако бях момче, капитане, вашето предложение сигурно щеше да ме изкуши.
— Как така, ако беше момче? Какви глупости говориш?
— Аз не съм момче — бързо отвърна Бетина. — Вашите хора ме доведоха, но не ми дадоха възможност да обясня. Капитане, аз съм момиче.
— Момиче? — смаяно я изгледа мъжът.
Бетина нетърпеливо смъкна шала и извади косата си от ризата.
— Да, момиче.
Капитан Майк избухна в смях, а Бетина объркано се втренчи в него.
— Помислих си, че лицето ти е прекалено красиво, но и друг път съм виждал красиви момчета. Не бива да се обличаш в мъжки дрехи, дете. — В очите му танцуваха весели пламъчета.
— Обикновено не се обличам в мъжки дрехи, капитане. Но ме посъветваха да го сторя, за да не привличам вниманието.
— Да, но все пак го привличаш. Съжалявам, че моите хора са ти причинили всичките тези неприятности.
— Значи мога да си вървя?
— Да, и то по-бързо, докато не съм забравил колко съм уморен. Но първо скрий косата си, скъпа. По-добре е никой да не забележи, че не си момче.
Бетина му благодари и се упъти към вратата. Капитанът я изпрати и галантно й целуна ръка.
— За мен беше удоволствие да се запознаем. Върви и Бог да те пази.
Когато излезе на дневна светлина, Бетина си спомни за заплахите на мъжа, когото наричаха Шон. Огледа се и го зърна, застанал на няколко крачки от нея. Когато видя кръвнишкия му поглед, зелените й очи се разшириха. Тя се обърна към капитанската каюта, но капитанът вече бе затворил вратата.
— Значи въпреки всичко си му казал! — изръмжа Шон. Измъкна кинжала си и пристъпи към нея. — Аз те предупредих, момче.
Бетина пребледня от уплаха. Мъжете на палубата спряха работата си и се загледаха в тях, но младото момиче не ги забеляза. Стоеше като вцепенена, не можеше дори да извика. Шон бавно се приближаваше към нея.
„Бягай! Бягай, за Бога!“ Мисълта прониза съзнанието й, но краката й отказваха да помръднат. Накрая се спусна да бяга, но мъжът хукна след нея.
Препъна се и се просна по лице на земята, но се изправи и отново побягна. Наоколо имаше много хора, но тя не можеше да спре и да ги помоли за помощ, трябваше да бяга… трябваше да се скрие някъде…
Спусна се по една широка улица, която водеше към града, но продължи да чува стъпките на преследвача си.
Тогава внезапно се оказа в прегръдките на друг мъж.
— Пуснете ме! — изкрещя тя и се опита да се измъкне, но ръцете на мъжа я стиснаха по-силно.
— Ти! — удивено прошепна той.
Бетина вдигна поглед и когато го позна, очите й се разшириха. Това беше френският моряк, който бе бичуван заради нея. Преди да успее да заговори, мъжът я бутна зад себе си и измъкна кинжала си. Шон ги бе настигнал и мигновено се нахвърли върху французина.
Сега трябваше да избяга, но Бетина се притисна до стената на близката сграда и се загледа като хипнотизирана в бляскавите остриета. Морякът, който бе понесъл жестоко наказание заради нея, сега я защитаваше и тя не можеше да го изостави.
Французинът бе по-висок и по-силен от Шон, а освен това последният бе изморен от бягането, но бе решил да се бие. И двамата мъже бяха ранени, но внезапно кинжалът на французина потъна в рамото на Шон, който пусна ножа си, хвана се за ръката и се свлече до стената.