Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Съгласно мистиците, съществуват пет качества на човешкото същество, които могат да бъдат наречени петте Акаши. Първото качество, което знае и осъзнава всеки, е това, което може да бъде наречено вместилището за храна: тялото. Другото, повече или по-малко познато, е вместилището на чувствата. Третото качество е този свят, където човек съзнава фините сили на живота, работещи вътре в самия него. Те могат да му съобщават чувствата на миналото, настоящето и бъдещето поради причината, че са ясни за неговото виждане. Човек ги вижда. Но вие можете да попитате: „Как може някой да узнае състоянието на друг?“ Действително, човек едва ли знае повече за другите, отколкото е създаден да знае за самия себе си, но съществува това трето вместилище, което много хора не осъзнават — вместилището на живота. Този, който осъзнава това трето вместилище на живота, може да направи това качество, което притежава, празно и да даде възможност животът на друг човек да се отрази в него. Той прави това, фокусирайки своя ум върху живота на друг и чрез него открива миналото, настоящето и бъдещето. Само че за това той е длъжен постави камерата на правилното място. Това е точно като фотография. Има плака — тя е чиста, защото нейното собствено качество е празно, а черното вещество, което фотографът натрупва на камерата и на своята собствена глава, е концентрация. Когато човек овладява концентрацията, той се превръща във фотограф. Той може да фокусира целия свят в една точка. Всичко това е научно, когато разбираме процеса, но става загадка, когато го поставяме пред себе си като тайна.
Всичко си остава тайна, когато не познаваме законите. Когато ги знаем, всичко е просто. Истинските търсачи на истината обичат простотата. Правилният път е прост, ясен и определен. В него няма нищо смътно. И колкото по-нататък човек отива по този път на осъзнаване на тайната на живота, толкова повече животът му се открива. Животът започва да проявява своята тайна, своята природа. Това, което се изисква от човека, е честно да следва закона на живота — нищо в този свят не е по-важно от знанието за човешката природа и изучаването на човешкия живот и това изучаване лежи в познанието на себе си. Именно познанието за себе си в действителност е познание за Бога.
Глава 11
Духовно значение на звука и цвета
Изглежда, че това, до което науката достига накрая, мистицизмът разбира от самото начало, съгласно изказаното от Христос: „Най-напред търсете Царството Божие и всичко ще се изяви“. Когато чувате за съвременните открития за звука и цвета, започвате да се удивлявате. Казвате: „Какво! Ново откритие, нещо, за което ние никога не сме чували? Да, това е нещо съвършено ново“. Макар че когато отворите Библията, там е казано: „В началото бе Словото, и словото бе у Бога, и Словото бе Бог“, а ако отворите още по-древните писания на Веданта, в техните стихове ще прочетете, че в Създателя е било това слово или тази вибрация; ако вземете Корана, отново ще прочетете: „Първата повеля е била «Бъди», и станало“.
Религиите на света, пророците и мистиците, съществували преди хиляди години, са знаели тези неща. Днес човек идва с фотографска лента и казва: „Аз тук имам фотография на звука. Това показва колко важна е вибрацията и нейното действие върху лентата“. Той не осъзнава, че това е нещо, което винаги е било известно, че в духовните термини се е говорело само за това. Той не мисли за това, което се е говорело някога, а това, за което се говори днес, смята за нещо ново. Но когато осъзнаем, както е казал Соломон, че „няма нищо ново под слънцето“, започваме да се наслаждаваме на живота, виждайки за пореден път една и също мъдрост да се открива пред човека. Този, който търси истината чрез науката, този, който се стреми към нея чрез религията, този, който я намира чрез философията, този, който я придобива чрез мистицизма — по какъвто и начин да търси истината, в края на краищата ще я намери.
Веднъж в Ню-Йорк ме представиха на учен, който беше и философ, и първото, което той каза за своите достижения беше: „Аз открих душата“. Това изказване ме развесели много — макар че всички писания, мислители, мистици и пророци са твърдели това, човекът идва и казва: „Аз открих душата!“ Аз си помислих: „Да, ето ново откритие, което отдавна очакваме, нещо, което никога не сме знаели“. Такава днес е настройката на ума — детинска позиция. Когато човек погледне в миналото, настоящето и бъдещето, той вижда, че животът е безкраен, а откриващото се е това, което търсещите винаги са откривали.