Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Може да се поинтересувате: какво е това и къде може да се намери? И отговорът е, че малкото, което човек знае за себе си, касае само неговото тяло. Ако попитате някого — къде е той, той ще ви покаже своята ръка, рамо, тяло, извън това той знае малко. Мнозина, ако бъдат попитани: „Какво мислите, къде се намирате във вашето тяло?“ — ще кажат: „В моя мозък“. Те ограничават себе си в тази малка физическа област, като с това правят себе си много по-малки, отколкото са в действителност. Истината е в това, че човек е индивид, обладаващ два аспекта, така както една линия има два края. Ако гледате краищата — те са два, ако гледате линията — тя е една. Единият край на линията е ограничен, другият край на линията е неограничен. Единият край е човекът, другият — Бог. Човек забравя това и знае само този край, който осъзнава и именно такова ограничено осъзнаване го прави още по-ограничен. В противен случай той би имал значително повече средства за приближаване към Безкрайното, намиращо се вътре в него самия, което е другият край на тази линия — линия, която той нарича или счита за себе си. И когато мистикът говори за самопознание, това не означава опознаване на това колко е стар човек, колко е лош или добър, прав ли е той или не — това означава знание за другата част на неговото битие, на по-дълбокия, по-финия аспект. Именно от знанието на това битие зависи изпълнението, завършването на живота.
Може да попитате: „Как да се приближим към това?“ Пътят, намерен от тези, които са търсили истината, които са се стремили към Бога, които са искали да анализират сами себе си, които са искали да съчувстват на живота, е един-единствен път и това е пътят на вибрациите. Това е този път, който е бил и за древните — с помощта на звука те са подготвяли себе си. Те са правили тези физически атоми, които постепенно са ставали мъртви, отново живи с помощта на звука, те са работили със силата на звука. Както казва Зеб-ун-Нисса: „Повтаряй постоянно това свещено име, което ще направи и теб свещен“. Индусите са го наричали мантра-йога; суфиите са му дали свое название — Вазифа. Това е силата на словото, която въздейства върху всеки атом от тялото, прави го звучащ, прави го посредник за връзка между външния и вътрешен живот.
Това, което човек осъзнава като пръв опит на своето духовно развитие, е факта, че започва да чувства общност, връзка с живите същества — не само с хората, но и с животните, птиците, дърветата и растенията. Не е приказка това, че светците са разговаряли с дърветата и растенията. Вие можете и днес да разговаряте с тях, ако се намирате във връзка. Не само древните времена са били благословени за тези стари благословии — старият благослов днес не е стар. Той е нов. Това е онова древно, което е било, е, и ще бъде; и нито едно преимущество никога не е било ограничено от някакъв отделен период на световната история. Днес човекът има същите привилегии, ако разбере, че е привилегирован. Когато сам затваря своето сърце, когато позволява да бъде затворен за живота вътре и извън себе си, без съмнение, той става изключителен, без съмнение откъсва себе си от цялото проявление, което е единно и неразделно цяло. Именно сам човек разделя себе си — животът е неразделен. И именно откриването на връзката с външния живот прави човека по-широк. Тогава той не казва за свой другар: „Това е мой другар, аз го обичам“, но казва: „Това съм аз самият, аз го обичам“. Когато достигне тази точка, може да каже, че е достигнал разбирането на любовта. Дотогава, докато казва: „Аз чувствам симпатия към него, защото е мой другар“, неговото съчувствие не се е пробудило напълно. Действителното пробуждане на неговото съчувствие става в деня, когато вижда своя другар и казва, че това е самият той. Тогава съчувствието се е пробудило, тогава съществува връзка вътре в него самия.
Човек се затваря не само от външния живот, но и от вътрешната част от себе си, която е още по-важна. Тази вътрешна част също е звук, тази вътрешна част е светлина и когато човек го осъзнае, ще научи езика, който е език на небесата, език, изразяващ миналото, настоящето и бъдещето, език, отварящ тайната и характера на природата, език, винаги приемащ и даващ божествено Послание, което пророците винаги са се опитвали да открият.