Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Освен това, всеки човек е инструмент в оркестъра, който е вселената, а всеки глас е музика, която произлиза от един от нейните инструменти, а всеки инструмент е създаден определен и особен, така че никой друг глас не може да заеме мястото на този определен глас. Ако притежавайки инструмента, създаден от Бога и музиката, която Бог му е предназначил свири в света, човек не позволява тази музика да се изпълнява, а развива глас, който не е неговия собствен, това, естествено е голяма загуба за него и за другите.
Съществуват различни начини за тренировка на гласа: механичен и естествен. Развитието на гласа посредством инструменти е механичен начин. Но съществува естествен начин, който древните са разбирали. Те са познавали гърма и други звуци на природата, създали са от тях седем ноти и са видели връзката между човешките същества и нотите на природата! Ето защо в древната индийска музика има ноти, които са природни, а камертонът, по който тези ноти могат да се регулират, са звуци на животни.
За стъпилите на духовния път мислители, ученици и размишляващи души представлява огромна ценност да узнаят състоянието на своя дух, съответстващо на собствения им глас. Това е барометър. От сутрин до вечер може да се наблюдава създадения от нас вътрешен климат: топъл или хладен, пролет или зима. Човешкият глас е инструмент, барометър, показващ бъдещето, защото това, което ще дойде, е реакция, резултат от създаденото и гласът ни го показва. А тези, които мислят още по-дълбоко над този предмет, ако се допитат до своя вътрешен глас, ще успеят да видят как крачка след крачка се придвижват по духовния път. Всяка крачка по духовния път предизвиква неголямо изменени. Когато изучавате това, по изменението на своя глас ще забележите, отишли ли сте далече напред или отново сте се върнали назад — гласът ви ще ви каже.
Друго нещо, най-забележителното относно гласа, е това, че ако веднъж сте работили с него и сте развивали, задълбочавали и разширявали, това ще остане с вас за месеци и години — гласът може да приеме друга форма и външен вид, но в същото време веднъж развитото ще остане с вас. Това прилича на депозит, съхраняван в банка. Може да сте забравили за него и въпреки това той е там. В деня, в който отново се докоснете до това, то ще се върне по същия път и ще се иска много малко, за да се завърши работата.
Ако гласът се е развил до духовното качество, а по-късно човек забележи, че това качество е изгубено, той не трябва да се обезкуражава и да се разочарова. Трябва да се поправи, да се старае отново да върви напред и да не съжалява, защото загубеното се възвръща. Никога не се отчайвайте, никога не губете надежда, защото то е тук, то се нуждае от леко докосване. Това е подобно на загаснала свещ: щом драснете клечка кибрит, можете да я запалите отново, защото свещта е останала същата. Гласът е светлина. Дори ако светлината стане смътна, тя не е загаснала, тя е тук. Така е и с гласа. Ако той не сияе, това означава само, че не сте го култивирали и трябва пак да работите над него и тогава ще засияе отново.
Понякога някой идва при вас и започва да ви говори за нещо, а след това произнася „хм, хм“, и казвайки още няколко думи, отново произнася „хм, хм“. Може да се е простудил, но може и да не е, защо тогава прави това? Защото има нещо, което иска да намери в ума си, но то не идва бързо — същото положение, имащо място в духа, е очевидно и в гласа. Той иска да каже нещо, но не може да го изкаже, защото умът не функционира правилно и гласът не му сътрудничи. Ако в ума съществува някакво препятствие, някаква пречка, тогава и в гласа се проявява някаква пречка.
Глава 10
Тайната на звука и цвета
Привлекателността, която човек открива в цвета и звука, го заставя да се интересува от това, съществува ли зад тях скрита тайна, съществува ли език на цвета и звука, който може да бъде научен — отговорът е в това, че езикът на цвета и звука е език на душата и именно нашият външен език ни отклонява от смисъла на вътрешния език. Цветът и звукът са езикът на живота. Животът се проявява на всички различни планове на съществувание във формата на цвят и звук, но външните проявления на живота са толкова твърди и плътни, че тайната на тяхната природа и характер е погребана под тях. Защо мистиците наричат света илюзия? Защото природата на проявлението е такава, че скрива своята собствена тайна вътре в себе си и се представя в толкова твърда форма, че фиността, красотата и тайната на нейният характер се оказват скрити. Затова съществуват два противоположни типа търсачи на истината на живота, нейни ученици. Едни искат да се учат от външните проявления, други искат да открият тайната, скрита зад тях. Тези, които се учат от външното, получават външно знание.