Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Цветът също е движение. И именно качеството на цвета го прави конкретен за нашето виждане. В същото време, макар че можем да наречем един цвят зелен, червен или жълт, всеки човек възприема цвета различно; хората не виждат еднакво фините оттенъци на цвета, защото качеството е различно във всеки от тях. Тонът съответства на качество. С други думи, тонът и цветът имат определена вибрация, но всеки от нас усеща или ги чувства посвоему. Те са различни по отношение на нас, в нашето възприятие.
Ще се върнем към концепцията за петте елемента, с която винаги са боравили мистиците и която не може да бъде обяснена със съвременни научни термини, защото мистиците придават на понятията за елементите собствено и по-дълбоко значение. Въпреки, че елементите могат да се наричат „земя“. „вода“. „огън“. „въздух“ и „ефир“, това не трябва да се разбира буквално; съгласно мистиците тяхната природа и отличителни черти са различни. Но тъй като словесния запас е ограничен, трудно е да се дадат други имена на тези елементи, макар че в санскрит има отделни думи за тях. „Ефирът“ не е ефир в научен смисъл, това е качество, вместимост. „Водата“ не е тази вода, която подразбираме във всекидневния език; това е течно състояние, течност. „Огънят“ означава отблясък или жар, сухота, излъчване, всичко живо. Всички тези понятия предполагат нещо повече от тяхното обичайно значение. Действието на петте елемента се характеризира с различни цветове и те са представени със звуци. В музикалните гами Индия и Китай рагата от пет ноти се смята за най-привлекателна и моят собствен опит говори за това, че гамата от пет ноти е значително по-трогателна от гамата от седем ноти. Гамата от седем ноти губи част от жизненото влияние, което притежава петнотната гама.
Съществува взаимозависимост между звука и цвета. В действителност те са едно — те са два аспекта на живота. Животът и светлината са едно — животът е светлина и светлината е живот, цветът е звук, а звукът — е цвят; Само когато звукът е цвят, той е по-видим и по-малко се чува, а когато цветът е звук, той се чува повече, отколкото е видим.
Изучавайки и практикувайки науката на дишането, може да се наблюдава единството на цвета и звука. Когато човек слуша нещо, негово първо пробуждане са отворените очи, за да се опита да види неговия цвят. Това не е начин да се види цвета, въпреки че цветът е език. Самият живот, който се чува, също е видим — но къде? Той е видим на вътрешен план. Когато слуша музика, той иска да види пред себе си цвят. Всяка активност на външния свят е някакъв тип реакция, някакво следствие, с други думи, сянка на активност, стояща зад нея, която ние не виждаме.
Съществуват също различия в типовете проявления на тази активност във времето. Активност, която би могла да има място дванадесет часа по-рано на фин план, сега е видима в цвят на външен план — това също обяснява влиянието на сънищата върху живота. Ефектът на нещо, видяно на сън през нощта, понякога можем да видим на сутринта или дори седмица по-късно. Това говори, че съществува някаква активност, имаща място зад сцената и която се отразява във външния живот в съответствие с това, как са насочени действията на външния живот. Тази е причината за това, защо виждащият или мистикът много често знае по-рано своето собствено състояние или състоянието на другите, знае какво е минало или какво ще стане. Защото той знае езика на звука и цвета.
И сега възниква въпросът: на какъв план знае той езика на звука и цвета? По какъв начин това се проявява пред него? Езикът на вибрациите не трябва да се ограничава с определен закон, макар че в същото време той следва определен закон. А къде мистикът вижда това? — В своето дишане. Затова цялата култура на духовното развитие е основана на науката за дишането. Какво позволява на йогите, мистиците, да видят събитията на миналото, настоящето и бъдещето? Някакъв закон преди творението, определена работа на механизъм, който е един фин механизъм. А как можем да го видим? Чрез отваряне на своето виждане на самия себе си.