Космическият език (Мистичните учения на суфиите)

Същото нещо може да се открие в края на пръстите на цигуларя и в устните на флейтиста. В съответствие с влиянието, идващо от неговите мисли, музикантът оказва въздействие чрез своя инструмент. Той може да бъде много умел, но ако краят на пръстите му не възпроизвежда чувството за живот, той няма да има успех. Освен музиката, която свири, влияние има и праната, или психическата сила, които той предава на това, което свири.

В Индия има изпълнители на вина, които няма нужда да свирят симфония, за да окажат влияние, за да се състои духовния феномен. На тях им е достатъчно само да вземат вината в ръка и да извлекат една нота. Щом извлекат тази нота, тя прониква все по-дълбоко и по-дълбоко. Извличайки една или две ноти, те настройват аудиторията. Звукът въздейства върху всички нерви — това е като свирене на лютня, каквато има във всяко сърце. Техният инструмент става просто източник, на който откликва сърцето на всеки човек — както на приятел, така и на враг. Позволете на най-враждебния човек да застане пред истински изпълнител на вина и той няма да може да запази своята враждебност. Щом нотите се докоснат до този човек, той няма да може да противостои на вибрациите, които се създават в него, няма да може да не стане друг. Затова в Индия такива изпълнители често са наричани не музиканти, а „магове на вината“. Тяхната музика е магия. Действително „музикална душа“ е тази душа, която е забравила себе си в музиката, както истински поет е този, който забравя себе си в поезията, а „мирска душа“ — този, който е загубил себе си в света. Божествена е тази душа, която е забравила себе си в Бога. Всички велики музиканти — Бетовен, Вагнер и много други, оставили на света произведения, които винаги ще бъдат ценени като съкровище, не са били способни да направят това, ако не бяха забравили себе си в своята работа. Те изцяло са изгубили идеята за своето собствено битие и по такъв начин са се потопили и станали едно с това, което са дошли да дадат на света. Ключът към съвършенството може да бъде намерен в забравянето на себе си.

Има различни начини за слушане на музика. Съществува едно техническо състояние, когато човек, имащ развита техника и обучен да цени хубавата музика, чувства безпокойство от музика от ниско качество. Но съществува и духовен начин, който не е свързан с техниката. Той се състои в това, просто да настроиш себе си към музиката, затова духовният човек не се вълнува от нивото на музиката. Без съмнение, колкото е по-хубава музиката, толкова е по-полезна за духовния човек, но в същото време не трябва да се забравя, че в Тибет съществуват лами, които провеждат своите концентрации и медитации под нещо подобно на тракане, звук, който не е особено мелодичен. Така развиват чувство, което с помощта на вибрации издига човека към висшите планове.