Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Тъй като цветът и звукът се възприемат като отделни неща и в нас има различни чувства за тяхното възприятие, ние сме създали различия между видимите и чуваните неща, но в действителност тези, които медитират, които се концентрират, които влизат навътре в себе си, които стигат до източника на живота, започват да виждат, че зад тези пет външни чувства е скрито едно чувство и това чувство е способно да направи всичко, което искаме да реализираме или да изпитаме. Ние различаваме пет външни чувства. Те са пет, защото познаваме пет органа на чувствата. Но в действителност съществува само едно чувство. Именно това чувство чрез петте различни органа усеща живота и го различава в пет различни форми.
И така, всичко видимо и всичко чувано е едно и също. Това е, което на санскрит се нарича Пуруша и Пракрити, а в термините на суфиите — Зат и Сифат. Проявеният аспект е Сифат — „външна видимост“. Именно в проявлението на аспекта Сифат човек вижда различията и разграниченията между видимото и чуваното, но в техния реален аспект на битие те са едно и също. Според суфийските мистици планът на съществуване, където те се явяват като едно и също, се нарича Зат — това е знание на вътрешно съществуване, в което са видими източникът и целта на всички неща.
Цветът и звукът са език, който може да бъде разбран не само във външния живот, но и във вътрешния. За лекаря и химика цветът има огромно значение. Колкото по-силно човек се задълбочава в медицината и химията, толкова по-добре осъзнава важността на цвета — че всеки елемент, развитието или изменението на всеки предмет се определят по изменението на цвета. Лечителите от древността са определяли болестта по цвета на лицето и тялото. Дори днес съществуват лекари, чийто основен метод за разпознаване на недъзите на хората е цветът на очите, езика, ноктите и кожата. При всички условия именно цветът изразява състоянието на човека. Също и при предметите — тяхното състояние и изменение се познава по изменението на цвета. Психолозите определят състоянието на предметите по техния звук, а хората — по гласа. Към кой тип принадлежи човекът, към силния или слабия, какъв е неговият характер, неговите склонности и какво е неговото отношение към живота — всичко това може да се узнае и разбере по него вия глас.
Цветът и звукът са не само език, посредством който човек общува с външния живот, но и език, с помощта на който той общува с вътрешния живот. Може да се попита: как става това? Отговорът може да бъде получен от някои научни експерименти: правят се специални пластинки и говорейки до такава пластинка, човек оставя върху нея следи с помощта на звука и вибрациите, а тези следи създават или хармонични или нехармонични форми. Но всеки човек от сутрин до вечер създава невидима форма в пространството с това, което говори. Той излъчва невидими вибрации около себе си и с това създава атмосфера. Някой може да дойде у дома ви и преди да заговори, вие ще почувствате, че вече сте се уморили от него, ще поискате да се избавите от него — преди той да каже нещо или да направи нещо, вие вече сте приключили с него, искате той да си отиде, защото е създал звук в своята атмосфера и този звук е неприятен. Може да срещнете друг човек, към когото чувствате влечение, чиято дружба цените, чието присъствие търсите — около него постоянно се създава хармония. Това също е звук.
Ако казаното е истина, тогава не само външните знаци, но и вътрешното състояние е видимо и може да се чуе. Въпреки че не е видимо за очите и не се чува с ушите, то е видимо и може да се чуе от душата. Ние казваме: „Аз чувствам неговите вибрации, аз чувствам присъствието на този човек, аз чувствам симпатия или антипатия към този човек“. Съществува чувство и човек създава чувство, без да каже и да направи нещо. Затова този, чиито вибрации са лоши, дори без да прави и да казва нещо лошо, създава лоша атмосфера и вие се дразните от него. Забавно е да се види, как хората могат да дойдат при вас с жалба: „Аз нищо не съм казал, аз нищо не съм направил и въпреки това хората не ме обичат и са настроени против мен!“ Такъв човек не разбира, че работата не е само в това какво казваш или правиш — именно това, което той е, говори по-силно, отколкото това, което произнася — това е битието. Това е самият живот, имащ свой тон, свой цвят, своя вибрация той говори.