Драконът и Джорджът
- Автор: Диксън Гордън
- Серия: the dragon and the george #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаил Съмналиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Драконът и Джорджът». Краткое содержание книги:
— Хиуел — отвърна Дафид, като произнесе името си с ритъм, какъвто езикът на Джим със сигурност не можеше да пресъздаде. Дошъл съм в Англия, за да покажа на англичаните, че дългият лък, както и кръвта в жилите на тези, които го използват най-добре, могат да бъдат само уелски, а също за да се оженя за дъщеря ти, мастер Джилс.
— Няма! — изкрещя Даниел.
Брадатото лице на Джилс се разтегна в усмивка.
— Ако някога получиш позволението й — каза той на Дафид, — ела да поговорим. Може би ще се наложи да вземеш под внимание не само това, което аз мисля по въпроса, но и намеренията на цялата група от по-млади членове на дружината ми.
— Говориш като духовник, мастер разбойник — рече Брайън, докато Дик излизаше с бутилки и още една кана за Джилс, а след него двамата му прислужници търкаляха през вратата една бъчва към двора.
— Използвайте шлемовете си — чуха го да казва на разбойниците. — Нямам кани за толкова хора.
— И такъв съм бил — отвърна безгрижно Джилс на Брайън. Свали собствения си щлем и го стовари на масата, напълни каната си от една бутилка и я изпи жадно. Разпиляната му коса леко се разлюля от слабия ветрец. — И тъй, сър рицарю, приятелю от Уелс и господин вълк, чух за всички ви по нещичко…
Погледът му за момент се спря върху необикновено дългия лък, подпрян на масата откъм страната на Дафид.
— …Но за да спестим време, може би е най-добре да чуя отначало всичко, което има връзка с въпроса, включително и това, което всеки може да разкаже за себе си. И те започнаха — пръв подхвана Джим, Брайън продължи историята от срещата си с него, Ара пое от отбраната им срещу мраколаците, Даниел, Дафид и съдържателят също разказаха своята част. Джилс пиеше и слушаше.
— Добре, благородници и други — каза той, когато свършиха, — може би съм довел хората си поради едно глупаво съобщение. Посланието на дъщеря ми ме накара да помисля, че можете да превземете замъка и само за по-голяма сигурност се нуждаете от още няколко храбри бойци. Но вие сте се събрали от кол и въже, без да искам да ви обидя, а и познавам замъка Малвърн — той не може да се превземе с една атака и няколко удара. Хората ми са прекрасни стрелци и фехтовачи при нужда, но не са войници. Моите извинения, но как по дяволите мислите да превземете и половин педя от каменните стени срещу може би петдесет човека с ризници, привикнали към такава отбрана?
Брайън се намръщи.
— Познавам замъка Малвърн отвътре — възрази той. — Петдесет войници, пръснати из него, означава, че няма да има повече от двама на едно и също място. Тук сме най-малко трима — четирима, ако вълкът се присъедини. И всеки от нас е по-силен от които и да са двама от тях, навсякъде, по всяко време.
— Не отричам — отговори Джилс, — но трябва да сте в самия замък, за да си премерите силите с тях. И така, първото нещо е каква магия ще използвате, за да влезете вътре?
— Малвърн има запаси, складирани в случай на обсада — отвърна Брайън. — Но това е вятър работа. Тук храната е повече. Сър Ху се е опитал да превземе този хан, но не е сполучил — не се съмнявам, че му е било известно наличието на избрани вина и месо в него. Планът ми е да се маскирам като съдържателя Дик и да закарам една каруца с превъзходно месо като предложение за мир с новия владетел на Малвърн. Вълкът ще бъде в каруцата като куче от хана и ще ръмжи срещу всеки, който се изкушава да открадне от деликатесите, преди да са стигнали до сър Ху. След като влезем, да се надяваме, че и самият сър Ху ще бъде там, вълкът и аз ще убием барона, ще се опитаме да стигнем до стаята на моята дама, където е затворена…
— Защо? — попита Джилс.
— Какво защо, мастер разбойник?
— Защо мислиш, че лейди Джеронд ще бъде заключена в собствената си стая?
— Защото — отвърна Брайън, като едва сдържаше търпението си — сър Ху не би губил време да превзема стаите на лордовете и няма друго място освен помещението на моята дама под дневната, където да държи пленник като нея в добро здраве и в безопасност. Известно е, че силни мъже са издържали не повече от няколко дни в тъмница, подобна на двете в Малвърн, които не са от най-леките. На всяко друго място в замъка, където дамата ми може да бъде разделена от приближените си, за да ни й помогнат да избяга или поне да направи такъв опит, смъртта й ще бъде извън контрола на тези, които са я пленили. Също така на друго място тя няма да бъде безопасно охранявана от хората на сър Ху. Някои от тях, ти поне знаеш, мастер разбойник, след като си живял достатъчно дълго, за да имаш опита на войник, не се различават много от жестокия звяр, за да мислят за последствията от постъпките си в пияно състояние.