Кървава музика [Blood Music - bg]
- Автор: Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кървава музика [Blood Music - bg]». Краткое содержание книги:
Някак по навик избута количката до самата каса, премигна объркано — никой, на когото да плати, по-нататък здраво залостената врата — обърна я обратно и я изтика при задния вход. Някъде по средата на пътя й хрумна още една идея, тя остави количката и се върна при касата. Заобиколи щанда, надникна отдолу и видя онова, което търсеше. Между празните кутии и прилежно сгънатите чувалчета беше поставен масивен черен револвер с дълга цев. Вдигна го с неопитна ръка, разгледа го и пробва с пръст да завърти барабана. Беше зареден с шест патрона.
Изпитваше някакво неприятно чувство, докато го въртеше в ръцете си. Баща й имаше пистолети и в редките случаи, когато му гостуваше, винаги й бе изнасял дълги и досадни лекции за опасностите, които носи непредпазливото боравене с оръжие. Но освен играчка, оръжието бе и средство за защита, а тя нямаше никакво намерение да си играе с него. Освен това се съмняваше, че би могла да натисне спусъка срещу друг човек.
— Знаеш ли? — вдигна тя рамене, пъхна револвера в една кафява хартиена кесия, върна се при количката и го постави върху купчината припаси. След това я избута през нахвърляните дрехи в коридора и излезе на улицата.
Когато се прибра вкъщи, тя разтовари всичко и го качи горе в стаята си. Замисли се къде да остави бидоните с мляко. Никак не й се влизаше в кухнята, но извън хладилника млякото скоро щеше да се развали. „Тръгвам“ — произнесе накрая с отчаяна решителност, пресече дневната и бутна вратата на кухнята.
Кафявият лист беше изчезнал, личеше само лигавият му отпечатък върху стената. Тя отвори хладилника, постави бидоните на най-долната лавица и огледа внимателно всичко, което имаше вътре.
Набрала смелост, Сюзи доближи смачканата рокля на майка си и я вдигна внимателно с два пръста. Отвътре изпаднаха чифт гащи, леко сплескан, но иначе чист тампон и няколко мънички метални отливки със странна и неравна форма.
Паниката дойде едва когато ги позна. Пломби. Зъбни пломби и златни коронки.
Тя сграбчи дрехите и ги напъха с трескави движения в кофата за боклук. Толкова по въпроса за раздялата, помисли си Сюзи. Сбогом, мамо. Сбогом Кенет и Хауърд.
След това изми пода (странно, но не откри нито една мъртва хлебарка, което беше необичайно), върна се при масата и загриза една ябълка.
— Аз съм единствената. Единствената, която не се е разболяла — рече си тя. — Съвсем сама съм в целия Бруклин. Защо?
— Защото — отговори си тя като оглеждаше тънещите в мрак ъгли на стаята, — защото съм много красива и сатаната ме е харесал за жена.
21
— През изминалите четири дни — говореше Паулсен-Фукс, — е била прекъсната напълно всякаква връзка със Североамериканския континент. Етиологията на заболяването все още не е изяснена, но изглежда тя се разпространява по някои от познатите на епидемиолозите начини. Материалите, донесени от господин Бернард, навеждат на мисълта, че преносителите на заболяването са микроскопични разумни същества, способни да извършват целенасочени действия.
Гостите в стаята за посетители — все важни клечки от различни етажи на „Фармек“ и представители на подобни солидни фирми в други четири стани — седяха на сгъваеми столове и го разглеждаха с безстрастни лица. Самият Фукс беше изправен с гръб към трислойното стъкло. Той се обърна и посочи Бернард, който седеше зад бюрото си и почукваше нервно с набраздена от груби белезникави резки ръка по кожената му повърхност.
— Предприемайки доста рисковано пътуване, господин Бернард съумя да се добере до нашата страна, като при пристигането поиска да бъдат взети всички необходими мерки за да се препречи пътя на евентуална зараза. Веднага след това той бе настанен в това напълно изолирано и пригодено за биологични изследвания помещение и засега няма никаква нужда да бъда преместван в друга лаборатория, или болница. Факт е, че подобно преместване само по себе си носи непредвидими рискове. Това съвсем не значи, че не желаем в нашите изследвания да участват със съвети или пряка дейност и други специалисти.
Ще ви призная открито, че все още нямаме представа с какви експерименти да започнем. Тъканните образци от тялото на господин Бернард показват че болестта — ако можем да я наречем по този начин — се разпространява с бързи темпове вътре в тялото, но по никакъв начин не засяга неговите функции. Господин Бернард дори сподели, че — ако се изключат някои неприятни странични реакции, предимно кожни — никога през живота си не се е чувствал по-добре. По всичко изглежда, че в устройството на неговия организъм са били извършени някои съществени промени.