Кървава музика [Blood Music - bg]
- Автор: Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кървава музика [Blood Music - bg]». Краткое содержание книги:
— Защо, според вас, господин Бернард не е бил подложен на пълна трансформация? — попита един от присъстващите. — Откъслечните съобщения от Щатите показваха недвусмислено, че подобни трансформации, включително до пълно изчезване на материалния субстрат, протичат в рамките на една седмица след заразяването.
— Не зная — намеси се Бернард. — Едно от обясненията е, че не обитавам същата среда, в каквато са се намирали жертвите на епидемията. Може би микроорганизмите от моето тяло, са преценили, че подобна трансформация няма да им донесе никаква полза.
Лицата отсреща се опулиха смаяно в него. Присъстващите очевидно все още не можеха да привикнат с идеята за разумните нооцити. Или може би просто не му вярваха.
Паулсен-Фукс продължи дискусията, но Бернард затвори очи и се помъчи да се дистанцира от присъстващите. През последните четири дни бе участвал в седемнадесет подобни обсъждания, все така безрезултатни и почти с досада отвръщаше на всякакви въпроси относно различните аспекти на настоящия и предишния му живот. Точно сега беше в центъра на втората шокова вълна, която заливаше света — вълната на обществена реакция към това, което се бе случило в Северна Америка.
Избрал бе най-подходящия момент за да се измъкне. Етиологията на чумната епидемия бе претърпяла няколко драстични промени и сега следваше нови модели, или може би нямаше никакъв модел, защото не беше изключено микроорганизмите да реагират на обкръжаващата ги среда и да променят поведението си съобразно нея. Така големите градове бяха поразявани в рамките на двайсет и четири до четирийсет и осем часа — период за който техните жители претърпяваха пълна трансформация. В по-малките градчета и селските райони — изглежда поради липса на обща водопроводна и канална система — този процес бе значително по-продължителен. Разпространението на епидемията в тези участъци вероятно ставаше по животински път и чрез насекоми, а не само чрез директен контакт.
Инфрачервените снимки, направени от научни и шпионски спътници, показваха начални изменения дори в структурата на горите и водните пътища на Северна Америка.
От известно време Михаел Бернард бе завладян от усещането, че е престанал да съществува. Сякаш беше погълнат от нещо неподлежащо на описание, превръщайки се в експонат от музея, показван на различните любопитни посетители, които най-вече се изненадваха от способността му да говори смислено. Някогашен известен неврохирург, богат, с приятна външност, но не особено активен в последно време, което не пречеше да присъства в светския живот, да се блещи от кориците на списания и да радва зрителите с лика си по телевизията…
Иначе казано кукла от плът и кръв, понесена от течението на живота и заслепена от блясъка на славата.
Той отвори очи и видя няколко мъже и една жена отсреща в помещението за посетители.
— Доктор Бернард — заговори жената. Изглежда от известно време бяха очаквали да им обърне внимание.
— Да?
— Вярно ли е, че поне до известна степен се смятате виновен за епидемията?
— Не, не пряко.
— Косвено?
— Нямаше никакъв начин да предвидя последствията от действията на други хора. Аз не съм пророк.
Лицето на жената почервеня видимо — дори зад трислойното стъкло.
— Знаете ли имам — или имах — дъщеря и сестра в Щатите. Французойка съм, но съм се родила в Калифорния. Какво е станало с тях? Знаете ли?
— Не, мадам, не зная.
Жената отмести ядосано ръката на Фукс, скочи и извика:
— Няма ли край на тези неща? Болести, смърт и учени — отговорни и безотговорни! Всички сте виновни! Вие…
Дотичаха и я изведоха от стаята. Фукс вдигна ръце и поклати глава. Останалите посетители също се надигнаха да си вървят.
Отново сам.
Освен микробите, нооцитите, с техните невероятни възможности…
Какво ли чакаха те? Сигурно да го направят по-съвършен от когато и да било.
22
Светлините угаснаха сутринта на четвъртия ден — малко след като се събуди. Сюзи скочи, навлече джинси и дебела фланела, взе дъждобрана от гардероба и изхвърча навън.
— Май късметът ми се изчерпа — промърмори тя.