20. Наистина тогава аз вече бях присъствал като слушател на няколко добре изградени и добре проведени игри и при това споделях чувството за голяма извисеност и някои ощастливяващи прозрения: но до този момент все бях склонен да се съмнявам в същинската стойност и равнище на играта. Накрая нали и всяка добре решена математическа задача може да донесе духовна наслада, всяка хубава музика при слушане и още повече при свирене да извиси душата към досег с великото и всяка смирена медитация — да успокои сърцето и да го настрои в съзвучие с вселената; ала тъкмо затова навярно играта на стъклени перли, така ми подсказваха моите съмнения, е само едно формално изкуство, остроумна ловкост, игрива комбинация, тогава беше по-добре да не участвам в тази игра, а да се занимавам с чиста математика и хубава музика. Но сега за пръв път долових вътрешния глас на самата игра, нейния смисъл, този глас ме догони и проникна в мен и от оня час вярвам, че нашата царствена игра е действително lin-gua sacra — един свят и божествен език. Ти ще си спомниш, тъй като сам забеляза тогава, че в мене е настъпила промяна и че съм дочул един призив. Мога да го сравня само с неповторимия зов, който някога преобрази сърцето и живота ми и го издигна, когато като малко момче бях изпитан от Magister Musicae и призован в Касталия. Ти забеляза това, аз добре го долових на времето, макар да не каза нито дума; и днес няма да говорим повече. Но сега имам една молба към тебе и за да ти я обясня, трябваше да ти кажа това, което иначе никой не знае и не бива да знае, а именно, че сегашното ми изследване на всевъзможни неща не отговаря на някакъв каприз, а нещо повече, в основата му лежи съвсем определен план. Ти си спомняш, поне в общи линии, упражнението за играта на стъклени перли, което ние тогава, ученици в трети курс, изградихме с помощта на ръководителя и в чийто ход аз долових оня глас и моето призвание към играта. И тъй, сега изследвам онази игра за упражнение, която почна с ритмичния анализ на тема за фуга и в чийто център стоеше една мисъл, приписвана на Конфуций, цялата игра от начало до край, това ще рече, че разработвам основно всяка нейна фраза, превеждам я от езика на играта на нейния праезик, на математика, на орнаментика, на китайски, на гръцки и така нататък. Искам чрез нея най-малкото веднъж в живота като познавач да обхвана цялото съдържание на една игра на стъклени перли, да я проследя и конструирам отново; с първата част вече приключих и за нея ми бяха потребни две години. Естествено, ще ми струва още няколко години. Но тъй като в Касталия разполагаме с нашата прочута свобода на следване, искам да я използвам именно по този начин. Възраженията срещу това са ми известни. Повечето от нашите учители биха казали: «Ние сме изнамерили и развили играта на стъклени перли в течение на няколко столетия като универсален език и метод за изразяване на всички духовни и художествени стойности и понятия и за да ги приведем към една обща мяра. Сега ти идваш, искаш да провериш всичко дали е така. Ще ти е потребен целият твой живот и ще съжаляваш.» Е, но аз няма да похабя живота си и надявам се, не ще се разкайвам. Ето и моята молба: тъй като сега ти работиш в архива на играта, а аз по особени причини още доста дълго ще избягвам Валдцел, моля те от време на време да ми отговаряш на някои въпроси, това ще рече, понякога да ми съобщаваш в несъкратена форма официалния ключ и знаците за всякакви теми от архива. Разчитам на тебе и разчитам на това, че и ти, колчем аз мога да ти направя някаква услуга, ще се уповаваш на мене.“