![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
Бъкли гордо изведе новия си състав навън и пое по коридора. Махна с ръка на репортерите — засега се въздържаше от коментар. В малката заличка се разположиха около две дълги сгъваеми маси. Секретарката домъкна кашони с дела. Един грохнал, недъгав и доста оглушал, отдавна пенсиониран полицай в избеляла униформа зае позиция край вратата. Помещението бе в безопасност. На Бъкли му хрумна нещо и се измъкна навън, при репортерите в коридора. Да, заяви той, делото Хейли ще бъде внесено в съда следобед. Всъщност той самият свиква пресконференция в четири следобед пред входа на съда и дотогава ще е получил решението за предявяване на обвинение.
Следобед шефът на полицейския участък в Карауей седна в единия край на дългата маса и започна нервно да рови из папките си. Избягваше да поглежда към съдебните заседатели, които неспокойно очакваха първото си дело.
— Вашето име — гракна окръжният прокурор.
— Нолън Ърнхарт, началник на градската полиция в Карауей.
— Колко дела имате?
— От Карауей са пет.
— Да чуем първото.
— Така… добре… да видим — мънкаше и заекваше полицейският началник, докато прехвърляше книжата. — Тъй, първото е на Федисън Бълоу, пол мъжки, чернокож, двайсет и пет годишен, хванат на местопрестъплението в склада на смесения магазин в Карауей в два през нощта на дванайсети април. Алармената система се включила и го спипахме вътре. Касата беше разбита и освен това липсваха торби с изкуствени торове. Открихме парите и стоката в колата, паркирана отвън и регистрирана на негово име. Направил е три страници писмено признание в затвора. Ето, нося екземпляри.
Бъкли се разхождаше небрежно из заличката и се усмихваше на всички поред.
— И вие искате съдебните заседатели да привлекат Федисън Бълоу под отговорност за проникване с взлом в търговска сграда и кражба, това ли? — попита услужливо Бъкли.
— Да, сър, точно така.
— А сега съдебните заседатели имат право да задават въпроси. Вие водите разпита на свидетеля. Въпроси?
— Да, той бил ли е задържан? — попита Мак Лойд Кроуел, безработен шофьор.
— Не — отговори шефът на полицията. — Това е първото му престъпление.
— Хубав въпрос, задавайте го винаги, защото, ако някой има досие отпреди, ние трябва да го подведем като рецидивист — поучаваше Бъкли. — Други въпроси? Няма ли? Добре. Щом сме стигнали дотук, сега някой трябва да предложи съдебните заседатели да се произнесат Федисън Бълоу да бъде подведен под отговорност.
Мълчание. Осемнайсетте бяха забили погледи в масата и явно предпочитаха някой друг да направи предложението. Бъкли изчакваше. Мълчание. Чудесно, помисли си той. Мекушави хорица. Стадо плашливи овце, които се боят да си отворят устата. Либерали. Защо не му се паднеха някои кръвожадни типове, които изгарят от желание да изправят пред съда всекиго за всичко?
— Госпожо Госет, вие като председател бихте ли направили първото предложение?
— Ами добре, правя го — рече тя.
— Благодаря ви. А сега да гласуваме. Колко от вас ще гласуват за предложението да се подведе под отговорност Федисън Бълоу за взлом в търговска сграда и кражба? Моля, вдигнете ръка.
Извисиха се осемнайсет ръце и Бъкли въздъхна облекчено.
Шефът на полицията представи и останалите четири дела от Карауей. Във всички тях обвиняемите бяха не по-малко виновни от Бълоу и всички бяха единодушно привлечени под отговорност. Без да бърза, Бъкли учеше заседателите как да действат. Накара ги да се почувстват важни и могъщи, нагърбили се с тежкото бреме на правосъдието. Любопитството започна да ги завладява.
— Тоя има ли досие?
— Колко ще му дадат за това?
— Кога ще го пуснат?
— По колко параграфа можем да го подведем?
— Кога ще се гледа делото?
— Сега на свобода ли е?
Отхвърлиха пет случая, подведоха петима под отговорност без никакви разногласия и сега чакаха с нетърпение следващото дело, каквото и да бе то. Бъкли усети, че е дошъл моментът. Отвори вратата и кимна на Ози, който бе застанал в коридора и говореше тихо с един шериф, наблюдавайки репортерите.
— Първо случаят Хейли — прошепна той на Ози, когато се срещнаха на вратата.
— Дами и господа, това е шериф Уолс. Сигурен съм, че повечето от вас го познават. Той ще представи няколко случая. Кой е първият, шерифе?
Ози започна да рови папките и накрая изтърси:
— Карл Лий Хейли.
Заседателите стихнаха отново. Бъкли внимателно ги наблюдаваше, за да прецени техните реакции. Повечето пак забиха поглед в масата. Никой не пророни дума, докато Ози разлистваше папката, после излезе да вземе друга чанта. Не бе готов да представи първо делото Хейли.