Ограбен копнеж
- Автор: Макгрегър Кинли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ограбен копнеж». Краткое содержание книги:
Малцина знаят истинското му име, но половината свят трепери от ужас при споменаването на Морган Дрейк, прочутия пират, който държи целия британски флот в страх и трепет.
Младата репортерка Серенити Джеймс също изпитва странно вълнение, когато мисли за този опасен мъж. Но е твърдо решена да рискува живота, невинността и сърцето си, за да разкрие тайната, която мистериозният морски вълк така ревниво крие…
Бяха победили. Незнайно как екипажът беше успял да обезвреди чуждия кораб, без техният да пострада сериозно.
Серенити хвърли поглед към Морган и в сърцето й се разля непозната топлина. Той стоеше съвсем спокойно и нареждаше нещо на Кит и Джейк. Вятърът развяваше косите му, леко накъдрени на тила. Беше извадил сабята и сочеше чуждия кораб.
Когато се обърна към нея, дъхът й спря. Той беше зашеметяващо красив. И зашеметяващо страшен.
Това не беше пиратът от мечтите й, който не би причинил зло на никое живо същество. Този мъж беше от плът и кръв и живееше според собствените си представи — древни и безмилостни, напълно противоположни на нейните.
Този мъж беше могъщ и опасен.
Когато се запъти към нея, устата й пресъхна. Надигна се и макар че коленете й бяха омекнали, успя да застане пред него.
— Радвам се, че оцеляхте, мис Джеймс.
Въпреки всичко, което беше преживяла, тя се засмя нервно.
— Не бях сигурна, че вие ще оцелеете — изрече с мъка и посочи раната на челото му. Неволно вдигна ръка и попипа мястото. Кожата му беше студена, но кръвта, която полепна по пръстите й, беше топла.
Морган преглътна. Не беше очаквал това колебливо докосване. Изпита усещане, което не беше в състояние да опише. Поиска от нея неща, които знаеше, че не може да получи.
Поиска я цялата. Сега, веднага, в този момент, докато възбудата от победата все още пулсираше във вените му.
Поиска да отпразнува поредната си победа с едно още по-голямо завоевание.
Преди да е успял да се овладее, я привлече към себе си и впи устни в нейните. Целувката беше дълга и страстна.
Серенити се поколеба за миг, после се поддаде и отвори устни, за да му позволи да се потопи дълбоко в сладката й уста.
Тя имаше вкус на мед. На невинност и страст. В този миг той разбра, че въпреки повелите на разума ще я вземе.
Трябваше да я вземе.
Да завладее тялото й. Да я направи своя. Завинаги.
9
— Хейс е мъртъв! — изкрещя Джейк и Морган се обърна рязко.
— Какво? — попита невярващо.
Джейк посочи с глава палубата на „Дет Куин“ и тялото, което двама членове на екипажа бяха вдигнали високо, за да им покажат, че капитанът вече не представлява заплаха.
— Сигурно е бил улучен по време на битката.
Морган пусна Серенити. Не можеше да повярва, че е освободил света от един демон. Джейк скочи от релинга и забърза към тях. Измери Серенити със злобен поглед, твърде добре познат на Морган, и се обърна към него.
— Предполагам, че сега няма да ми позволиш да й прережа гърлото.
Морган хвърли бърз поглед през рамо към внезапно побелялото лице на Серенити.
— Не се притеснявай. Уверявам не, че тя никога няма да разкаже историята ти.
— И как ще го направиш? Да не си решил да й отрежеш езика и да й отсечеш ръцете?
— О, не! Имам много по-добра идея.
В гласа му имаше обещание, което я разтрепери до дън душа. Не защото Джейк възнамеряваше да пререже крехката й шийка. Без да иска, тя вдигна ръка към деколтето си. Дали Морган наистина би могъл да я убие?
Като видя студеното изражение на лицето му, тя реши, че е по-добре да скочи от борда право в разтворената паст на някоя акула, отколкото да остане насаме с този мъж.
— Ти ще поемеш кормилото на „Дет Куин“, Джейк, а „Отмъстителят“ ще я влачи до най-близкото пристанище. Не можем да продължим плаването. „Отмъстите лят“ има нужда от ремонт.
Джейк изкриви лице в коварна усмивка. Опря се на релинга и се огледа доволно.
— Точно това, от което имам нужда — добър пиратски кораб с добър пиратски екипаж.
— Джейк — изрече тихо Морган, но в гласа му звънна недвусмислено предупреждение. — Опитай се да си спомниш, че Блек Джек Рийс се срещна с Мародера… и загуби. Последното, което се чу за него, беше, че лежи на дъното на морето.
Джейк се ухили и скръсти ръце под гърдите.
— Защо ми разваляш удоволствието, Дрейк?
— Защото трябва. Последното, от което имаш нужда, е някой да съобщи на американските или английските власти, че си жив и здрав. — Морган се обърна към Барни. — Пригответе всичко за плаване, мистър Питкърн. Целта ни е остров Санта Мария.
После Морган се обърна към Серенити и тя разбра, че надеждата й той да я забрави е била напразна.
— Трябва да си поговорим.
В гърдите й пламна ужас.
— Да говорим? За какво? Как да ме убиете?
Това със сигурност не беше разговорът, за който мечтаеше. Можеше да чака още няколко години. Няколко десетки години.