Албум за растения и животни
- Автор: Боев Николай, Петров Славчо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Албум за растения и животни». Краткое содержание книги:
Костенурката не може да се спаси от неприятел чрез бягство. Появи ли се враг, тя скрива главата и нозете си в защитната броня и чака да отмине опасността.
Костенурката пасе сочни листенца, обича ягодите, окапалите от дърветата и храстите сочни плодове, но понякога вкусва и малко животинска храна — попаднали на пътя й гъсенички, мокрици или насекомни личинки.
Дойде ли юни, времето за размножението и, тя си избира огряно от слънцето припечно място. Там изкопава трапчинка, в която снася няколко бели яйчица, обвити с тънка мека ципеста покривка. След като ги зарие и покрие трапчинката с пръст, костенурката добре утъпква мястото, отдалечава се и повече не се грижи за съдбата на яйцата си. А от тях, стоплени от лятното слънце, се излюпват дребни костенурчета с полупрозрачна рогова покривка. На ръст те достигат от 3,5 до 4,5 см. През ноември, щом времето се захлади, те сами се закопават в земята и спят непробудно под снежната пелена. Пролетното затопляне ги събужда и те са така изгладнели, че бързат да се на-пасат със сочна трева.
На сухоземната костенурка много прилича блатната. Тя е с по-плоска и сивозеленикава тъмна коруба. Понякога бронята и е почти черна, но най-често е изпъстрена с жълтеникави точки. Тази костенурка се среща по речните разливи и блатата, обича да излиза на припек по брега. Храни се най-вече с рибки, попови лъжички, личинки на водни насекоми и пр. А в Черно море съвсем нарядко като неочаквани гости се появяват от време на време и големите океански костенурки, които идват от океана през Средиземно море.
ГУЩЕР
Докато го видиш, изчезва, така мигновено се шмугва в храстите. И гущерът, както змията и костенурката, е влечуго, но каква разлика в скоростта на движенията им. Тялото му е покрито с рогови плочковидни люспици, които предпазват кожата му от нараняване, ожулване и отъркване, особено при влаченето на тялото му по твърдата земя.
Най-големият наш гущер е зеленият. На дължина достига до 0,5 м, но почти 2/3 от тялото заема дългата му опашка. Той е ярко зелен, със синя гушка и бледожълт корем (младите зелени гущери са кафеникави с две светли надлъжни ивици по гърба). Неговото жилище е или изоставена дупка на някоя полска мишка или сам си я изравя, а понякога почива и в хралупа на дърво. Както всички гущери и той обича да се припича на слънце, но гледа да е близо до жилището си или купчина камъни, клони и пр., за да може веднага да се скрие при появяване на опасност.
Храни се със стоножки, паячета, мокрици, но най-много с насекоми — скакалци, щурци, бръмбари и пр., а дори и с по-дребни гущерчета.
Женският гущер снася 10 до 20 бели ципести яйчица. Те се излюпват от слънчевата топлина и от тях излизат малки 7-8-милиметрови гущерчета, които се пръсват веднага наоколо и заживяват самостоятелно.
Наесен гущерът се скрива в своето подземно скривалище, въвира се по-надълбоко и изпада във вцепенение (летаргия). Така той спи зимния си сън до пролетното раззеленяване.
Ливадният гущер е подобен на него, но е по-дребен — дълъг до 30 см с опашката. Среща се по ливади, поляни, пасища и затревени открити места. Той е пъстро зеленикав, особено мъжкият пролетно време има много ярка окраска. Младите имат отгоре 3 светли надлъжни ивици, оградени с по-тъмни. Много често, тъкмо сме го хванали и в ръката ни остава само неговата откъсната опашка, а той избягва. Така в природата гущерът спасява живота си. След това опашката му отново пониква, но люспите и са оцветени в друг цвят. По припечните скалисти места живее още по-малкият скален гущер. Той е сив и отгоре с черни шарчици, наредени като „рибена кост“.
ЗМИЯ
Змиите са безноги влечуги, родственици на гущерите и костенурките. Тяхното бързо движение се улеснява от подредбата на люспите им — все в една посока, назад като керемиди на покрив. Бързото им движение се подпомага и от множеството подвижни ребра, които змиите бързо свиват и отпускат с мускулите си.
Както другите влечуги, така и змиите нямат постоянна телесна температура, а тя се мени в зависимост от това, дали времето е топло или студено. В хладно дъждовно време змиите са по-бавноподвижни, по-лениви в движенията си. Те обичат топлината. Лете, особено по обедната мараня, са много активни — тогава и ухапването от пепелянки е по-опасно.
Яйцата, които женската змия снася, са големи почти колкото копринени пашкули и са обвити с бяла ципа. Най-често змийското гнездо е в гнила дървесина, мъх, запарена шума, тор и пр. Още с излюпването си змийчетата започват самостоятелен живот. Но при пепелянката яйцата се излюпват преди снасянето им, т.е. още вътре в майката, така че тя е живородна змия.