Принц на Хаоса [bg]

— Опаа! — отбеляза Джърт. — Какво ще правим сега?

— Пренеси ни там.

След миг вече се бяхме смесили с участниците в процесията. Бляскавият ковчег на Суейвил бе спуснат на земята и до него бе застанал на пост войник от кралската гвардия. Една по-плътна групичка на около седем-осем метра вляво от нас тутакси привлече вниманието ми. Чуваха се възбудени викове, а върху плочите на улицата бяха проснати две демонични фигури, притиснати плътно от няколко други. Стомахът ми се сви на топка, когато видях, че това са именно ония двама нещастници, които бях преобразил. И двамата протестираха бурно.

Пробих си път напред и изтеглих в движение заклинанието си, така че нашите неволни съучастаиии да придобият предишните си образи. Последваха нови викове от сорта на „Нали ти казах!“.

Някой извика: „Да, те са!“ — и аз внезапно осъзнах, че това е Мандор. Той бе застанал между двамата набедени и нещото, проснато до тях.

— Било е номер! — добави той. — Илюзия! Пуснете ги!

Реших, че сега е моментът да зарежа и заклинанието, с което бях маскирал себе си и Джърт. Страхотно объркване!

След няколко секунди Мандор ме видя и ми махна да се приближа. Пътьом мярнах Джърт, който бе спрял, за да поприказва с някакъв свой познат.

— Мерлин! — каза Мандор веднага щом се приближих достатъчно. — Да знаеш нещо по въпроса?

— Абсолютно нищо — отвърнах аз. — Бях отзад с Джърт. Не знам дори какво се е случило.

— Някой е преобразил двама от телохранителите, така че да заприличат на теб и Джърт. Очевидно са искали да предизвикат объркване, за да може убиецът да си свърши работата на спокойствие. Хитро. Да изберат точно теб и Джърт. след като и двамата сте под Черния покров.

— Разбирам — съгласих се аз, чудейки се дали съм помогнал на убиеца да избяга. — Кой го е отнесъл?

— Тмер. Майсторски удар с кинжал — обясни Мандор и очите му леко трепнаха. Намигване? В смисъл? — Умрял е на мига.

Четирима от опечалените вдигнаха мъртвото тяло с импровизирана носилка от наметала. Не бяха направили и няколко крачки, когато вниманието ми бе привлечено от ново струпване.

Забелязал учуденото ми изражение, Мандор също погледна натам.

— Хора от охраната — каза той. — Наобиколили са Тъбъл. Май ще е най-добре да заповядам да го отведат оттук. Вие двамата с Джърт също ще трябва да се оттеглите. Можете да дойдете по-късно в храма. Ще се погрижа охраната да се затегне още повече.

— Добре. Дара тук ли е?

Мандор се огледа.

— Не съм я виждал. Не знам. Вие по-добре вървете.

Кимнах. Обърнах се и в същия миг видях вдясно едно смътно познато лице. Беше стройна и тъмноока, окичена с водопад от бляскави бижута във формата на цветя. Погледът й бе вперен право в мен. Бях я мярнал и преди в Телбейн, но тогава така и не можах да си спомня името й. Този път то услужливо изплува в паметта ми. Приближих се към нея.

— Ще трябва да се оттегля за малко — казах. — Въпреки това исках да мина, за да те поздравя, Джилва.