Принц на Хаоса [bg]

Насочих се отново към пътя. Дали пък целта на тези параклиси не бе да се повлияе по някакъв начин на принцовете на Амбър?

Поклатих глава. Не му беше сега времето за нови догадки. Поех по пътя в обратната посока.

И отново се препънах.

Хванах с една ръка вратата, с другата сграбчих някакво наметало, изправих се и се измъкнах навън. После подредих внимателно дрехите и затворих гардероба.

Съблякох се набързо и промених отново тялото си. След това намъкнах траурния костюм. Оказа се, че Колелцето е твърде тясно за новите ми пръсти, и аз долових как една от неговите сили коригира набързо размерите му. Това явно бе ставало вече на няколко пъти, но аз забелязвах процеса едва сега. Стана ми интересно, защото пръстенът явно можеше да действа и независимо от моята воля.

За пореден път си помислих, че всъщност не знам какво точно представлява той, нито пък къде или кога е измайсторен. Бях го запазил, защото той представляваше мощен магически източник, способен да замести Логрус в настоящата деликатна ситуация. И все пак последното му изпълнение доста ме озадачи. Ами ако се бях натъкнал просто на поредния капан, програмиран така, че да ми изиграе лоша шега в някой решителен миг?

Завъртях го на няколко пъти. Проникнах в него чрез съзнанието си, макар да бях убеден, че само си губя времето. Щеше да ми е нужна цяла вечност, за да проследя всяка негова нишка. Почти като разходка из швейцарски часовник, изработен по поръчка. Все пак не можех да не се възхитя на прекрасния му дизайн и на огромния труд, вложен в направата му. Нищо чудно, си рекох, в него да са вплетени и допълнителни възможности, които да се активират само при определени условия. Но въпреки това…

До момента не бях имал никакви проблеми с него. Другата възможност беше Логрус. Хрумна ми, че може би за пореден път избирам не по-малкото, а по-непознатото зло.

Изхъмках, пооправих одеждите си, насочих вниманието си към Храма на Змията и заповядах на Колелцето да ме прехвърли близо до входа. Скокът премина безупречно. Сякаш някой искаше непременно да ме убеди, че няма защо да се паникьосвам.

Постоях известно време до входа на Катедралата на Змията, разположена в края на Площада, който пък граничи със самия Ръб, отворен към Кладенеца на Хаоса. Гледах как звездите се носят из мрака, как се разтварят и свиват като чашките на разцъфнали цветя и както обикновено в повратните моменти на моя живот, мислите ми се понесоха към годините, прекарани в Калифорния. Припомних си времето, прекарано в колежа, Люк и Джулия, „3везден прах“, Гейл. После дойде ред на разговора с баща ми и на разходката с Винта Бейл из прочутия с вината си Арбор. На няколкото часа, прекарани с Корал из живописните търговски улички на Амбър… Обърнах се и погледнах към островърхата Телбейн. Припомних си и една позабравена строфа: „На запад и изток безспирно воюват, с врага си кръстосали меч“. А докога ли? Не му е сега времето за сантиментални размеквания, казах си накрая.