Принц на Хаоса [bg]

— Има и още нещо — прошепна той.

— Какво?

— Потърсих те в имението по още една причина — бях изплашен.

— От какво?

— Поне един от двамата — имам предвид Мандор и Дара — се стреми не само към възстановяването на баланса, а и към пълната победа на Логрус. Убеден съм в това. Аз не само не искам да участвам в това, нещо повече — не искам то да се случи. След като вече мога да пътувам из Сенките, не желая те да изчезнат. Не желая пълната победа на никоя от двете страни.

— Откъде си толкова сигурен, че някой от тях иска точно това?

— Те вече се опитаха да го постигнат веднъж, чрез Бранд. Нима той не е искал да сложи край на реда във Вселената?

— Не съвсем. Той е възнамерявал да унищожи стария ред, за да го замести със свой собствен. Той е бил революционер, а не анархист. Искал е да изгради нов Лабиринт сред Хаоса — нов, но съвсем истински.

— Мамили са го. Бранд едва ли би се справил е подобна задача.

— Не можем да сме сигурни, след като не е имал възможността да опита.

— Както и да е. Смятам, че някой се кани да дръпне щепсела на сегашната реалност. Ако успеят да отвлекат тази Корал, това ще е сериозна стъпка в тази посока. Ако все пак можеш да направиш нещо, за да прикриеш отсъствието ни, по-добре не се колебай въпреки риска.

— Не сега — казах аз. — Просто бъди нащрек. Имам план. Как ти звучи това — няма да се опитвам да разбера кои са телохранителите, за да им бъркам из мозъците. Вместо това ще трансформирам още няколко души така, че да приличат на нас. Веднага щом успея да го сторя, ти ще ни прехвърлиш. Няма да използвам обща халюцинация, защото колкото по-малко хора са замесени, толкова по-добре. Вместо това всички ще ги помислят за нас, а ние ще можем да се ометем без проблеми и да се върнем навреме, ако се наложи.

— Направи го, а аз ще се справя с моята част.

— Добре. Ще използвам двамата мъже пред нас. Приключа ли, веднага ще ти направя този знак — казах аз и спуснах лявата си ръка от височината на рамото си до кръста. — Двамата ще се наведем, все едно че някой от нас е изпуснал нещо, и ти ще ни измъкнеш оттук.

— Ще бъда готов.

С Колелцето щеше да е много по-лесно, отколкото с обичайните заклинания. Нали то самото представляваше нещо като магически каталог. Така че просто му поставих задачата и само след няколко секунди пръстенът вече бе успял да прегледа всичките си налични запаси и да комбинира няколкото подходящи варианта, за да представи накрая готовия продукт — завършено заклинание, което би ми отнело доста време, ако трябваше да го приготвям по класическия метод. Вдигнах ръката си до рамото, извиках един от многобройните енергийни източници на Колелцето и с негова помощ „инжектирах“ заклинанието в телата на „жертвите“. И щом се убедих, че търсеният ефект е налице, свалих дланта си до кръста и се наведох.

Усетих леко замайване и когато се изправих отново, вече бяхме в покоите на Джърт. Засмях се, а той ме потупа но рамото.