![Принц на Хаоса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/5/0/4/5/princ-na-haosa-bg-download.jpg)
Принц на Хаоса [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Серия: The Chronicles of Amber #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Принц на Хаоса [bg]». Краткое содержание книги:
Незабавно приехме хуманоидните си форми и се преоблякохме. Без да губи нито миг, Джърт хвана ръката ми и двамата се озовахме при Огнената порта. В следващия миг той направи нов скок. Този път кацнахме на планински връх под зелено небе. И отново — по средата на извит мост на бездънна пропаст, с небе, поглъщащо звездите си една по една.
— Хайде пак — каза Джърт и преди да успея да премигна вече стояхме края една широка бойница на някаква влажна и хлъзгава стена. Ято буреносни облаци се носеше стремително на изток. Подухна лек южен бриз.
Беше вътрешната крепостна стена на Джидраш — столицата на Люк в Кашфа. Долу се виждаха четири големи сгради, между които дворецът и Храмът на Еднорога, както и още няколко по-малки. Вдясно се виждаше добре и онова крило на двореца, в което Грайл ме бе спипал по време на тайната ми среща с кралицата. Като че ли дори успявах да различа един счупен кепенец сред пълзящата зеленина.
— Ето там — казах аз и посочих мястото. — Там я видях за последен път.
За част от секундата се пренесохме в познатата стая. Не заварихме никого в нея. Подът беше пометен, прахта избърсана, леглото оправено. Изрових от колодата си Картата на Корал и се загледах в нея. Повърхността й стана значително по-студена, долових нечие присъствие и насочих съзнанието си към него.
Тя беше и не беше там. Отново онова отсъстващо излъчване на заспалия или изпадналия в безсъзнание. Закрих Картата с ръка и преустанових контакта.
— Какво има? — попита Джърт.
— Мисля, че е упоена — отвърнах аз.
— Това би могло да означава, че вече са се добрали до нея. Можеш ли да я откриеш, докато е в това състояние?
— Не е изключено и да е в съседната сграда, за да медитира. Не се чувстваше добре, когато я оставих.
— Тогава какво?
— Така или иначе ще трябва да се свържем с Люк — уточних аз и затърсих нужната Карта.
Свързах се с него на мига.
— Мерлин! Къде си, по дяволите? — попита той.
— Ако си в двореца си, значи съм на две крачки от теб.
Люк стана от ръба на леглото, на което бе седял, дръпна от близкия стол една зелена риза и покри с нея богатата си колекция от белези. Стори ми се, че мярвах още някого в леглото. Той се обърна натам и промърмори нещо, но не можах да чуя какво.
— Трябва да поговорим — каза Люк и прокара ръка през рошавата си коса, — Пренеси ми при себе си.
— Добре — отвърнах аз. — Но преди това трябва да те предупредя, че брат ми Джърт е с мен.
— Носи ли меча на баща ми?
— Ами… не.
— Тогава няма да го убия точно сега — уточни Люк и запаса ризата си.
После протегна рязко ръка. Аз я поех и той се присъедини към нас.
ГЛАВА 8
Люк ми се ухили, смръщи вежди към Джърт и ме попита:
— Къде се изгуби?
— В Царството на Хаоса — отвърнах аз. — Извикаха ме направо оттук за погребението на Суейвил. Между другото, там в момента тече церемонията. Измъкнахме се, защото разбрах, че Корал е в опасност.
— Това и аз го знам… вече — каза Люк. — Тя изчезна. Сигурно са я отвлекли.
— Кога е станало това?
— По-миналата нощ, ако се не лъжа. Ти какво знаеш по въпроса?
Погледнах Джърт.
— Времевата разлика — каза той.
— Оказа се, че тя предоставя доста удобна възможност да се спечелят няколко точки — обясних аз. — Става въпрос за игричката на Логрус и Лабиринта. Точно затова са изпратили агенти на Хаос — да я отвлекат. Но тя е в безопасност. Искат я невредима.
— За какво им е притрябвала толкова?
— Май са решили, че ще е доста подходяща за кралица на Хаос, особено след като Рубинът на Справедливостта се е превърнал в част от анатомията й.
— А кой ще бъде кралят?
Усетих как по лицето ми се разля топлина.
— Ами, тези, които са дошли за нея, гласят за поста мен.
— Хей, честито! — възкликна Люк. — Няма само аз да съм на тоя хал.
— Какво искаш да кажеш?
— Този бизнес не струва и пукната пара, братле. Как ми се иска да не се бях навивал! Всеки иска да си скатае по минутка от времето ти, а когато в края на деня мераклиите се изчерпят, охраната трябва да знае къде си.
— Току-що те короноваха, дявол да го вземе! Изчакай малко, докато нещата се поуталожат.
— Току-що ли? Мина цял месец!
— Времевата разлика — повтори Джърт.
— Хайде. Ще те черпя едно кафе — предложи Люк.
— Имате ли си кафе тук?
— Задължих ги, братче. Насам.
Излязохме от стаята и се слязохме по едно стълбище.
— Мина ми една странна мисъл — каза Люк. — Вътре, докато те слушах — за твоето бъдещо управление и за това, че искат да направят Корал кралица. Мога да анулирам брака си за нула време — нали тук аз съм шефът. Та значи, ти я искаш за своя кралица, аз пък искам онзи договор за включването на Кашфа в Златния Кръг. Мисля, че се сещам за начин, по който да ощастливим и двете страни.